Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Защото точно сега? Беше на ръба на насилието.
Добрите новини бяха, предположи той, че всъщност нямаше цел и това сполучливо го спираше: мигрената здравата съсипваше брат му. И горката използвана максимално жена, която беше изнесена от четирима души оттук? Вече беше измъчвана прекалено много, че дори не можеше да се опише. Сега охраната беше идеален кандидат, но копелето беше потеглило преди час и Ай Ем нямаше да остави Трез в това уязвимо състояние, само за да може да даде урок на някакъв слабоумник…
Някъде в далечината чу някакъв шепот в канализационните тръби.
Беше пусната водата в банята на Трез. Отново.
После последваха и измърморените псувни и изскърцването на леглото, когато Трез отново се настани в него.
Горкият. Копеле.
Ай Ем се приближи до огромните прозорци, които гледаха към реката, и се загледа във водата от противоположната страна на Колдуел. Сложи ръце на кръста си, помисли за местата, на които можеха да се преместят. Кратък списък. Дявол да го вземе, едно от главните предимства на Комодор бе сигурността; дори не си даваха труд да включат алармата.
Което бе грешка.
Имаха нужда от безопасно място. Сигурно. Непревземаемо.
Особено ако брат му продължаваше с това чукане за една нощ, а Ай Ем продължаваше да извършва тези „дипломатически“ прегазвания с колата.
Ай Ем отново започна да крачи наоколо. Беше невъзможно да пренебрегне факта, че брат му се влошаваше. Това нещо със секса ставаше от години и сякаш от цяла вечност Ай Ем просто го дължеше на здравословната нужда на мъжа да го прави.
Нещо, което често беше мислил, че на него самия му липсва.
Все пак брат му чукаше достатъчно женски и за двама им.
През последните месеци обаче бе станало ясно, че се случва нещо като пристрастяване в тази работа и това беше дори преди висшият жрец да започне да се появява. И сега, когато нещата изглежда достигаха връхната си точка с Анс Лай? Машинациите на Съ-Хийб просто щяха да окажат още натиск върху брат му и това щеше да го накара още повече да отреагира.
По дяволите. Ай Ем имаше чувството, че стои пред влак, който ускоряваше още повече с приближаването и на идващата кола… и видя касапницата, която щеше да бъде резултат от това.
Тази метафора беше и подходяща, когато ставаше дума за това, че се чувстваше безпомощен, че не можеше да спре нито едно от двете: нито беше зад волана на колата, нито на мястото на машиниста. Всичко, което можеше да направи, бе да стои и да гледа.
Или по-скоро да крещи отстрани на пътя.
Къде, по дяволите, можеха да отидат…
Като се намръщи, той вдигна поглед от гледката, нагоре към плесенясалия таван. След миг извади мобилния си телефон и се обади.
Когато затвори, се качи горе до стаята на брат си. Отвори вратата с изскърцване, каза в дълбоката мрачна тишина:
- Излизам за малко. Няма да се бавя.
Стенанието на Трез можеше да означава всичко, от „Хубаво“ до „О, Боже, не толкова силно“, до „Забавлявай се, аз ще я възседна и поклатя още малко“.
Ай Ем закрачи бързо. Излезе от апартамента. Към асансьора. Вътре натисна бутона с буквата „П“ за „Партер“.
Когато вратите се плъзнаха и отвориха, имаше два избора: единият вариант го отвеждаше към дома на брата Вишъс. Другият – към този на неговия стар приятел.
Тръгна надолу и позвъни на звънеца на Ривендж.
Когато симпатът отвори, Рив изглеждаше както винаги: с типичната си прическа, обръснат отстрани и с коса само по средата от челото до задната част на врата, с пурпурни очи, наметнат с кожа от норки. Опасен. Малко зъл.
- Ей, мой човек, как си? – каза мъжът, когато се прегърнаха и потупаха един друг по раменете. – Влизай.
Когато Ай Ем влизаше за пръв път от година и нещо в личното място на Преподобния, откри, че нищо не се е променило и поради някаква причина, това го накара да си отдъхне.
Ривендж отиде до кожения диван и седна, подпря бастуна си изправен до него и кръстоса крака.
- От какво имаш нужда?
Докато Ай Ем се опитваше да подбере точните думи, Рив изпсува тихо.
- Човече, знам, че това не беше случайно обаждане,… но не очаквах в главата ти да е шибана каша.
А, да, изборът на гълтача на грехове означаваше, че нямаше как да скрие каквото и да било от мъжа.
Все пак беше трудно да говори за всичко това.