Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Трез се разсърди на машината, на която добавяше числа. Пресегна се към лентата бяла хартия, която висеше отстрани на бюрото, и се опита да види колоните с цифри, които въвеждаше. Примигна няколко пъти. Разтърка очите си. Отвори ги отново. Никакъв ефект. Трепкащото кръгче в горния десен ъгъл на зрението му не изчезваше, и определено не беше резултат от продължителното взиране.
- Майната му.
Отмести листите с баланса настрани, погледна часовника си и отпусна глава в ръцете си. Затвори очи и ги стисна – аурата все още бе на мястото си със свързаните си геометрични фигури, които блестяха в цветовете на дъгата. Имаше само двадесет и пет минути преди ада да се стовари на земята – и нямаше да може да се дематериализира.
Посегна към телефона в офиса, но удари интеркома. Две секунди по-късно от говорителя се чу гласа на Хекс, по-тънък от обикновено. Което означаваше, че чувствителността му към звука се увеличаваше.
- Хей, какво има? – попита тя.
- Имам мигрена. Трябва да изчезвам.
- О, човече, това е гадно. Нямаше ли пристъп и миналата седмица?
„Все тая. Не в това е смисъла.”
- Можеш ли да поемеш управлението?
- Имаш ли нужда да те закарам?
„Да.”
- Не. Ще се справя. – Приготви портфейла си, мобилния телефон, ключовете. – Обади се, ако ти трябвам.
- Няма проблем.
Трез въздъхна тежко, прекъсна връзката и се изправи на крака. За момента се чувстваше добре. А добрата новина беше, че апартамента му се намираше на петнайсетина минути от клуба – дори и да уцелеше всички червени светофари. Което му оставяше около десет минути, през които да си облече анцуг, да сложи кошче за боклук и хавлия до леглото си, и да се приготви за пълен храносмилателен колапс. И след шест-седем часа щеше да се почувства по-добре. За съжаление пътуването щеше да е гадно.
Докато вървеше към вратата на офиса, той плъзна якето на раменете си и се приготви за оглушителната музика от другата страна. Когато излезе от стаята, връхлетя право върху гърдите на Ай Ем.
- Дай ми ключовете, - бе всичко, което каза брат му.
- Не е нужно да...
- Поисках ли мнението ти?
- Проклетата Хекс...
- Е точно зад брат ти, - прекъсна го женски глас. – И знам, че го каза като комплимент.
- Добре съм, - каза Трез и се опита да намести главата си така, че шефа на охраната му да попадне извън сляпото петно.
- Колко минути остават, преди болката да те връхлети? – Хекс се усмихна, откривайки зъбите си. – Наистина ли искаш да пилееш време в спорове с мен?
Трез се измъкна бързо от клуба и в мига, в който студения въздух блъсна синусите му, стомаха му се надигна, готов да изсипе съдържанието си навън по-рано от очакваното.
Като се плъзна на пасажерското място в собственото си БМВ, той затвори очи и отпусна назад главата си. Аурата ставаше по-голяма, първоначалната линия на трептящото блещукане се раздели на две и се разнесе настрани към периферията на зрението му.
Докато пътуваха към вкъщи, той се радваше, че Ай Ем не си пада по приказките. Не че не знаеше какво си мисли брат му. Стресът бе повече от нужния, и главоболията зачестяваха. Вероятно имаше нужда да се нахрани – но едва ли щеше да се случи скоро.
Докато брат му караше бързо, Трез си представяше къде точно се намират из града; през кои светофари минаваха и на кои спираха; всички завои; Комодор със своята внушителна височина, който изглеждаше по-висок и по-висок, колкото повече приближаваха.
Внезапно намалялата скорост му подсказваше, че влизаха в гараж – и това обърка мислената му карта. Доколкото му беше известно, все още бяха на няколко преки от дома му. Колата се движеше спираловидно надолу цели три етажа, и най-накрая паркира на едно от двете места, които притежаваха. До момента, в който се качиха в асансьора и Ай Ем натисна копчето за осемнадесетия етаж, аурата се бе разнесла до пределите на зрението му и бе изчезнала, сякаш никога не бе съществувала. Кратко затишие пред бурята.
- Мерси, че ме докара, - каза той. И наистина го мислеше. Мразеше да разчита на някой друг, ала наистина му беше трудно да не се блъска в предметите, когато зад двете му очи примигваше непрестанно неонова светлина.
- Реших, че така ще е по-добре.
- Да.
Двамата с брат му не бяха споменавали посещението на висшия свещеник, но визитата на Анс Лай все още висеше между тях – за щастие Ай Ем бе оставил настрана яда си и го беше придружил до дома му.