Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин погледна часовника си. Един през нощта. Колко щеше да отнеме на останалите членове на Братството да се появят тук? И наистина ли евакуационния план, върху който всички работеха, щеше да се получи...
- Имам чувството, че губя разсъдъка си, - отвърна той.
- С теб съм. – Блей издиша дима в другата посока. – Не мога да повярвам, че той е…
Куин се загледа в дърветата пред тях.
- Никога не съм те питал за онази нощ.
- Не. И честно казано, не те виня.
Зад тях, в хижата, Рейдж, Ви и Джон останаха при Лукас. Всички бяха съблекли якетата си и ги бяха увили около мъжа с надеждата да го стоплят.
Само по прилепнала тениска и с препасани оръжия, Куин не усещаше студа. Прочисти гърлото си.
- Видя ли го?
Блей бе този, който се върна в имението след нападенията. Куин просто нямаше смелост да разпознае телата.
- Да, видях го.
- Тогава беше ли мъртъв?
- Доколкото ми е известно, да. Той беше… аха, не мисля, че имаше какъвто и да е шанс да е оживял.
- Знаеш ли, така и не продадох къщата.
- Дочух за това.
Технически, като отхвърлен член на семейството, той нямаше никакви права върху имота. Но тъй като всички бяха убити и никой друг не предяви претенции към имота, според Древните закони имението автоматично стана собственост на краля – и така Рот го преотстъпи на Куин срещу символична такса. Каквото и да означаваше това.
- Не знаех какво да мисля, когато ми съобщиха, че са ги избили. – Куин погледна нагоре към небето. Прогнозата обещаваше още сняг и наистина не се виждаха звезди. – Те ме мразеха. Предполагам, че и аз ги мразех. А после тях вече ги нямаше.
Застанал до него, Блей не помръдваше. Куин знаеше защо и, почувствал се неловко, той пъхна ръце в джобовете си. Презираше разговорите за чувства и тям подобни глупости, ала не можеше да пази всичко в себе си завинаги. Не и тук, останал насаме с Блей. Като се окашля, той продължи:
- Изпитах повече от облекчение, за да бъда честен. Не мога да ти опиша какво беше да израсна в тази къща. Всички тези хора ме гледаха като ходещо, говорещо проклятие. – Той поклати глава. – Бях свикнал да ги избягвам, доколкото е възможно, като използвах стълбите на слугите, и прекарвах повече време в тази част на къщата. Но тогава догена заплаши, че ще напусне. В действителност, най-голямата полза от преобразяването ми беше, че вече можех да се дематериализирам през прозореца на стаята ми. Така не се налагаше никой да се справя с мен.
Дори когато Блей изпсува тихо, Куин не намери за нужно да спре.
- Знаеш ли кое беше най-гадното? Разбрах, че любовта съществува, когато виждах как баща ми гледа брат ми. Щеше да е съвсем различно, ако копелето мразеше всички ни, но не беше така. И така само разбрах колко съм отритнат. – Куин го погледна. Размърда краката си. – Защо ме гледаш така?
- Съжалявам. Да, съжалявам. Ти просто… никога не говориш за тях. Никога.
Куин се намръщи и отново погледна към небето, представяйки си блещукащите звезди, макар да не можеше да ги види.
- Исках. Да разкажа на теб. И на никой друг.
- Защо не го направи? – Блей наистина се питаше отдавна.
В настъпилата тишина Куин си припомни мигове, към които не искаше да се връща. Видя себе си, семейството си, Блей…
- Обичах да идвам у вас. Не мога да ти кажа какво е означавало за мен тогава – спомням си първия път, когато ме покани. Бях убеден, че родителите ти ще ме изритат. И се подготвих за това. По дяволите, изправях се пред тия лайна в собствената си къща постоянно, така че не очаквах някой напълно непознат да реагира различно. Но майка ти… - Куин отново прочисти гърлото си. – Майка ти ме настани на масата в кухнята и ме нахрани.
- Беше ужасена, че заради нея си се почувствал зле. Малко по-късно ти изтича в банята и повръща цял час.
- Не повръщах в банята ви.
Блей извърна глава.
- Но ти каза...
- Плаках.
Блей потръпна и Куин вдигна рамене.
- Стига де, какво друго можех да кажа. Че се държах като момиче и хълцах цял час на пода до мивката? Пуснах водата, така че никой да не чува, и дори от време на време пусках водата в тоалетната.
- Не знаех.
- Такъв беше плана. – Куин го погледна. – Такава беше идеята винаги. Не исках да знаеш колко е зле у дома, защото не исках да ме съжаляваш. Не исках ти или родителите ти да се чувствате задължени да ме подслоните. Исках да си ми приятел – и ти беше. Винаги си бил.