Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
„Винаги си бил ти.”
- Добре ли си? – попита го Бъч.
В духа на честността, която очевидно бе водеща тема тази вечер, той отговори:
- Ни най-малко.
Ченгето го хвана за рамото.
- Значи си го познавал?
- Мислех си, че съм. – О, чакай, въпроса се отнасяше за Лукас. – Искам да кажа, да, познавах го.
- Сигурно ти изглежда много извратено, всичко това.
Блей отново хвърли поглед през рамо и погледа му се изпълни с Куин, коленичил до брат си. Лицето на стария му приятел изглеждаше древно на светлината от фенерите, и той се зачуди дали изобщо го беше видял отпуснат след нощта, в която бяха заедно. А можеше и да грешеше.
„Всъщност ти беше единственото….”
- Тежко е, - измърмори той.
А също и странно. Веднага след трансформацията си, той започна да търси някакъв признак, че чувствата са взаимни и искаше да разбере къде точно се намира Куин по отношение на тях двамата. Ала не виждаше нищо необичайно – само безгранична лоялност, приятелство и убийствени бойни умения: между забежките им, обучението и вечерите на бойното поле, той винаги се озоваваше от другата страна на връзката, която искаше да изгради, втренчен в стената, която не може да заобиколи.
Малкото време, което прекараха на верандата, всъщност бе първия път, в който той успя да зърне онова, за което копнееше и което бе много повече от секс. За един ужасяващ момент дори се запита дали наистина може да се говори за „влюбване”, особено след като Лейла се намеси помежду им.
- Местят го. – Бъч хвана ръката на Блей и го отмести от вратата. – Остани с мен.
Сега Лукас бе загърнат по нормален начин – около него, от глава до пети, бе увито сребристо одеяло Майлър, и лицето му едва се подаваше. Бяха го сложили на разтегаема носилка с Куин от едната страна и Ви от другата. Мани вървеше до тях, и още не знаеше дали в даден момент няма да му се наложи отново да го съживява.
Като стигнаха шейната, прехвърлиха брата на Куин на нея и го завързаха с каишите.
- Аз ще го откарам, - каза Куин, качи се на шейната и запали двигателя.
- Бавно и внимателно, - предупреди го Мани. – Костите му са потрошени.
Куин хвърли поглед към Блей.
- Ще се возиш ли с мен?
Нямаше смисъл да отговаря. Просто се приближи и се настани зад мъжа. Типично за него, Куин не си направи труда да изчака другите. Просто натисна педала на газта и потегли. Обаче послуша добричкия доктор: направи широк завой и тръгна по вече оставените следи, поддържайки достатъчно висока скорост, за да навакса малко време, но не прекалено висока, за да не разбърка съвсем Лукас. Блей извади двете си оръжия.
Мани и Бъч тръгнаха успоредно с тях, а останалите братя и Джон Матю се дематериализираха на равни интервали, появявайки се от двете страни на шейните. Изглеждаше, че им отнема стотици години. Блей буквално си помисли, че никога няма да се измъкнат оттук. Струваше му се, че свиренето на двигателите, и размазаната тъмна гора, и искрящите, покрити със сняг поляни щяха да са последното, което вижда. През целия път не спираше да се моли.
Когато най-после пред тях изникна големия, приличащ на кутия хангар, до него стоеше паркирано най-красивото нещо, което Блей бе виждал някога. Кадилакът ескалейд на Ви и Бъч.
Всичко след това се разви мълниеносно. Куин паркира успоредно на джипа, прехвърлиха Лукас на задната седалка, качиха моторните шейни на ремаркето отзад, Куин се настани на предната седалка до шофьора.
- Искам Блей да кара, - каза той, преди да влезе в колата.
Настъпи мълчание за миг. После Бъч кимна и подхвърли ключовете.
- Мани и аз ще седнем на по-задната седалка.
Блей се настани зад кормилото, намести седалката да му е удобно и запали двигателя. Куин се настани до него и той го погледна.
- Сложи си колана.
Мъжът направи каквото му бе наредено, разпъвайки найлоновия колан пред гърдите си, закопчавайки го на място. После мигновено се извърна назад, за да наблюдава брат си.
Блей се почувства отдаден на момента и раменете и ръцете му се стегнаха. Не му дремеше какво щеше да прегази, да събори или по какво щеше да остави следи: щеше да върне Куин и брат му в тренировъчния център до клиниката.
Натисна педала на газта и повече не се обърна.
Глава 63