Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Блей се концентрира и насочи вниманието си към Ви, който запали цигара и издиша дима настрани от тях.
- Първо трябва да го стабилизират. Селена ще го нахрани отново, а после ще отворим корема му и ще огледаме, за да разберем откъде идва кървенето. След като видим подобрение, ще поработим върху костите.
- Имаме ли някаква представа какво се е случило с него?
- В момента не е много разговорлив.
- Аха. Добре.
- Така че ни трябва съгласието ти. Той не е способен да разбере какви са рисковите и какви са ползите.
Куин прокара ръка през косата си.
- Да. Разбира се. Правете каквото трябва.
Ви издиша отново и аромата на турски тютюн изпълни въздуха, напомняйки на Блей точно колко часове, минути и секунди бяха изминали, откакто той самия бе запалил за последно.
- Аз, Джейн, Мани и Елена сме на разположение. Няма да позволим да му се случи нещо, разбра ли. – Стисна Куин за рамото. – Ще оцелее. Или поне четиримата ще умрем в опити да оживее.
Куин измърмори някакви благодарности накрая.
И тогава Ви изгледа Блей. После погледна Куин. Окашля се. Мда, братът навързваше всичко в главата си. Върхът.
- Момчета, просто се навъртайте наоколо. Ще изляза с нова информация веднага, щом разбера нещо. Така че. Да.
Братът вдигна високо веждите си, татуировките на челото му се изкривиха и той изтърси пепелта от цигарата си върху кубинките.
- Скоро ще дойда при вас, - каза той и се шмугна в стаята.
Веднага щом брата се оттегли, Куин закрачи напред-назад, очите му приковани в циментовия под, с ръце на хълбоците, а оръжията, които бе забравил да свали, улавяха флуоресцентната светлина и проблясваха.
- Ще отида да изпуша една цигара, - каза Блей. – Връщам се веднага.
- Може да пушиш и тук, - прекъсна го Куин. – Вратите имат уплътнение.
- Имам нужда от малко свеж въздух. Няма да се бавя.
- Добре.
Блей закрачи бързо към вратата в другия край на коридора, водеща към гаража до паркинга. Когато стигна вратата, я блъсна навън и вдиша дълбоко.
Свеж въздух, друг път. Усети само мириса на сух бетон и земя. Поне беше по-хладно.
Мамка му. Остави цигарите си в проклетото яке. На пода. Пред операционната.
Псувайки, закрачи наоколо и изпита желание да удари нещо, ала не искаше да обяснява на другите как точно е счупил кокалчетата си. И, господи, погледа на Ви бе повече от красноречив.
Пъхна ръце в джобовете на кожените си панталони и се намръщи, когато дясната му ръка напипа нещо. Запалката на Сакстън. Онази, която му бе дал за рождения му ден. Извади я и я запремята в ръката си, спомняйки си всичко, казано в коридора.
Имаше време, в което щеше да вземе думите и да ги сложи на пиедестал в главата си и сърцето си, и щеше да им отреди почетно място, което да подсигури, че безценните слова щяха да останат с него до края на дните му.
Бяха минали толкова много години, през които подобни моменти като в хижата или като на студения, твърд под, щяха да са достатъчни, за да заличат конфликтите им, и препирните, и болката, и да оставят след себе си само чистота, и той щеше да се чувства като девица в ръцете на Куин.
Чисто начало.
И всичко да е забравено, а не само простено.
Вече не можеше и дума да става.
Господи, сигурно бе твърде млад, за да се чувства толкова стар, но живота бе свързан по-скоро с опита, отколкото с изминалите календарни дни. А застанал тук, съвсем сам, той определено се чувстваше старец: беше напълно, тотално, абсолютно лишен от оптимизъм и розова наивност, присъщи на по-младите личности.
Беше в онзи етап от живота, в който не вярваше, че чудесата съществуват. По-скоро ги намираше за необичайни.
Слава богу, че Ви се беше появил точно в този момент. Иначе трите малки думи щяха да се изплъзнат от устата му. И несъмнено щяха да го обрекат на нечовешки мъки.
Не беше нито времето, нито мястото за подобни признания.
Завинаги.
Глава 65
Докато Ай Ем крачеше насред апартамента, държеше оръжието си в себе си – макар че
беше доста нетипично да има втори рунд с някаква си гола уличница, която се навираше в скъпия им дом с брат му.
По дяволите, искаше малко червен дим. Само за да отпусне малко.