Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Човек може да оцелее само като придобива знания и единственото му средство за това е разумът. Разумът е способността да се възприема, идентифицира и обобщава материала, доставен от неговите сетива. Задачата на сетивата е да му дадат доказателства за съществуване, но задачата да идентифицира принадлежи на разума; сетивата му казват, че нещо е, но какво е то, трябва да узнае умът.
Всеки мисловен процес е процес на идентифициране и обобщаване. Човек възприема цветно петно; чрез обобщаване на данните от зрението и осезанието се научава да отъждествява това цветно петно с твърдо тяло; научава се да идентифицира това твърдо тяло като маса; узнава, че масата е направена от дърво; научава, че дървото се състои от клетки, че клетките се състоят от молекули и че молекулите се състоят от атоми. В хода на целия процес работата на ума му се изразява в постоянно отговаряне на един-единствен въпрос: какво е това? Неговото средство да установи истинността на отговорите си е логиката, а логиката се опира на аксиомата, че битието съществува. Логиката е изкуството на непротиворечивото идентифициране. Едно противоречие не може да съществува. Атомът е себе си, както е и Вселената; никое от двете не може да противоречи на своята собствена идентичност; нито пък частта може да противоречи на цялото. Никоя представа, която човек формира, не е валидна, докато той не я интегрира без противоречие в общата сума на своето познание. Да се стигне до противоречие означава да се признае грешка в собствените разсъждения; да се отстоява противоречие, означава човек да се отрече от собствения си разум и сам да се прати в изгнание извън царството на реалността.
Реалността е това, което съществува — нереалното не съществува, нереалното е просто онова отрицание на съществуването, което представлява съдържанието на човешко съзнание, опитващо се да се откаже от разума. Истината е признаване на реалността; разумът — единственото средство за познание на човека — е единственият критерий за истина.
Най-уродливият въпрос, който можете да зададете в момента, е да попитате: Чий разум? Отговорът е: Вашият. Без значение дали познанията ви са обширни или скромни, именно вашият собствен ум трябва да ги придобие. Можете да боравите единствено със собствените си знания. Само за собствените си знания можете да претендирате, че притежавате или да молите другите да вземат под внимание. Вашият ум е единственият ви съдник за истинност — и ако другите не са съгласни с вашата присъда, реалността е единственият и последен апелативен съд. Нищо друго освен ума на човека не може да извършва този сложен, деликатен и критично важен процес на идентифициране, който представлява мисленето. Нищо не може да направлява процеса, освен собствената преценка на човека. Нищо не може да направлява оценката, освен собствената му морална последователност.
Обръщам се към вас, които говорите за „морален инстинкт“, сякаш това е някаква специална дарба, противоположна на разума — тъкмо разумът на човека е в неговото умение да има морал. Процесът на работа на разума е процес на непрестанен избор в отговор на въпроса: Вярно или Невярно? — Правилно или Погрешно? Семето трябва да се засее в почвата, за да поникне правилно или погрешно? Раната на човек трябва да се дезинфекцира, за да се спаси животът му — правилно или погрешно? Същността на атмосферното електричество позволява то да бъде превърнато в кинетична енергия — правилно или погрешно? Именно отговорите на такива въпроси са ви дали всичко, което имате — а отговорите идват от човешкия разум, от ума, безкомпромисно предан на това, което е правилно.
Процесът на разсъждаване е морален процес. Можете да направите грешка на всяка стъпка от него, предпазвани единствено от собствената си строгост, или да се опитате да мамите, да фалшифицирате данните и да си спестявате усилията за търсене на отговора на загадката — но ако предаността към истината е отличителният белег на морала, то тогава няма по-велика, по-благородна и по-героична форма на преданост от акта на човек, който поема отговорността да разсъждава.
Това, което наричате своя душа или дух, е вашето съзнание, а това, което наричате „свободна воля“, е свободата на ума ви да разсъждава или не, единствената воля, която имате, единствената ви свобода, изборът, който контролира всеки друг ваш избор и предопределя вашия живот и характер.