Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Ако приемете нелогичното като свой критерий за ценности, а невъзможното — като своя представа за доброто, ако жадувате за награди, които не сте заслужили, за богатство или любов, за които не сте достойни, за вратичка в закона за причинно-следствената връзка, за А, което по ваша приумица да може да стане не-А, ако желаете нещо противоположно на съществуванието — именно него ще получите. И тогава недейте да плачете, че животът е безизходица и щастието е непостижимо, а проверете горивото си: то е, което ви е закарало там, където сте искали.
Щастието не бива да се постига по прищявка на чувствата. Щастието не е удовлетворяване на някакви безразсъдни желания, на които се мъчите сляпо да се наслаждавате. Щастието е състояние на непротиворечива радост — радост без чувство за вина и без страх от наказание; радост, която не е в разрез с никоя от вашите ценности и не води до саморазрушение; тя не е задоволство от това, че сте успели да избягате от мислите си, а от това, че сте способни да използвате разума си най-пълноценно, не от това, че сте успели да преиначите действителността, а че сте достигнали реални ценности, не радостта на пияницата, а радостта на производителя. Щастлив може да бъде само разумният човек — този, който се стреми единствено към рационални цели, търси рационални ценности и намира радост в рационални действия.
Така както се издържам не с обири и не с подаяния, а чрез собствения си труд, по същия начин не търся да построя щастието си, като ощетя някого или се възползвам от нечия благосклонност, а се стремя да го заслужа чрез собствените си достижения. Така както не смятам, че удоволствието на другите е цел на моя живот, така не смятам своето щастие за житейска цел на другите. Така както ценностите ми не са противоречиви и няма конфликт между желанията ми, по подобен начин няма жертви и конфликт на интереси между разумните хора — тъй като разумните не се стремят към незаслуженото и не се гледат един друг с канибалска страст, те не принасят и не приемат жертви.
Символът на всички взаимоотношения между такива хора, моралният символ на уважението към човешкото същество е търговецът. Ние, които живеем в съответствие с ценности, а не чрез грабежи, сме търговци — както по същност, така и по дух. Търговецът е човек, който заработва полученото и нито взема, нито дава незаслуженото. Търговецът не очаква някой да му плати за провалите, нито пък моли да бъде обичан заради недостатъците си. Търговецът не прахосва тялото си като храна за другите, нито пък продава душата си за подаяния. Така както продава работата си единствено чрез сделки с материални ценности, по същия начин отдава духовните си ценности — своята любов, своето приятелство, своето уважение — само в отплата и в размяна на човешки добродетели, в отплата за егоистичното удоволствие, което получава от общуването с уважавани от него хора. Паразитиращите мистици, които с векове са ругали търговците и са се отнасяли към тях с презрение, като в същото време за почитали просяците и бандитите, винаги са знаели скрития мотив за подигравките си: търговецът е личността, която ги ужасява — човекът на справедливостта.
Искате ли да знаете какви морални задължения имам към ближните си? Никакви — освен задължението, които имам към себе си, към материалния свят и към всичко съществуващо: отговорността, наричана рационалност. Общувам с другите така, както го изисква моята и тяхната природа: посредством разума. Не търся и не искам от тях никакви отношения, освен тези, които те са готови да установят по свои собствен свободен избор. Мога да правя сделки само с техния разум и само в свой интерес, когато те се уверят, че моят интерес съвпада с техния. Ако интересите ни не съвпаднат, не установявам никакви взаимоотношения; оставям недоволните да продължат по пътя си и самият аз не се отклонявам от своя. Аз побеждавам единствено с помощта на логиката и се подчинявам единствено на логиката. Аз не подчинявам на никого своя разум, нито пък имам общи дела с хора, които го правят. Няма какво да спечеля от глупаци и страхливци; не търся облаги чрез възползване от човешките недостатъци — глупост, непочтеност или страх. Единствената ценност, която хората могат да ми предложат, са плодовете на техния ум. Когато имам разногласия с разумен човек, оставям съдия да стане самата действителност: ако аз съм прав, той ще разбере грешката си; ако той е прав, аз ще разбера своята; единият от двама ни ще надделее в спора, но и двамата ще имаме полза.