Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Почтеността е признаването на факта, че не можете да подправяте съзнанието си, така както честността е признаване на факта, че не можете да подправяте битието; че човек е неделимо цяло, хармонична единица, обединяваща два атрибута: материя и съзнание; и че той не може да допусне никакъв разрив между тялото и ума, между мисли и дела, между живота си и убежденията си; че подобно на съдия, глух за общественото мнение, човек не може да жертва своите убеждения заради желанията на другите, дори и цялото човечество да го умолява за това или да го заплашва; че смелостта и доверието в себе си са практическа необходимост, че смелостта е практическата проява на предаността към съществуването, на предаността към истината, а доверието в себе си е практическата проява на предаността към собственото съзнание.
Честността е признаване на факта, че нереалното е нереално и не може да бъде ценност; че нито любовта, нито славата, нито парите имат стойност, ако са придобити чрез мошеничество; че опитът да се спечелят ценности, като бъдат мамени умовете на другите, е деяние, с което издигате своите жертви над реалността и с това се превръщате в пионка на тяхната слепота, роби на собственото им безразсъдство и на бягството им от действителността, а тяхната интелигентност, тяхната рационалност и възприемчивост стават ваши врагове, от които се боите и бягате; че не желаете да живеете в зависимост, а най-малкото да сте зависими от глупостта на другите, нито пък искате да живеете като глупак, чийто източник на ценности стават по-големите от него глупаци, които е успял да надхитри; че честността не е обществен дълг, не е жертване заради другите, а е най-дълбоко егоистичната от човешките добродетели: отказ да се принесе реалността на собственото съществуване в жертва на чуждите заблуди.
Справедливостта е признаване на факта, че не можете да подменяте характера на хората, както не можете да подменяте характера на природата; че сте длъжни да съдите всички хора така добросъвестно, както съдите неодушевените предмети, със същото уважение към истината, същата неподкупна проницателност и посредством също толкова чист и толкова рационален процес на идентифициране; че всеки човек следва да бъде преценяван според това какво е и да получава безпристрастно отношение; че както не плащате за отломка ръждясало старо желязо по-висока цена, отколкото за парче лъскав метал, по същия начин не бива да цените подлеца повече от героя; че вашата нравствена оценка е монетата, с която плащате на хората за техните добродетели или пороци и че това заплащане изисква от вас такава добросъвестна почтеност, каквато ви е необходима при финансовите ви сделки; че да възпирате презрението си към човешките пороци означава да вършите нравствена фалшификация, а да сдържате възхищението си от добродетелите им означава да вършите нравствена злоупотреба; че да бъдете загрижени за нещо друго повече, отколкото за справедливостта означава да обезценявате своята морална валута и да мамите доброто в полза на злото, защото само доброто може да пострада от липсата на справедливост и само злото — да се облагодетелства; и че дъното на ямата, до която води този път — актът на моралния банкрут, — е да се наказват хората за техните добродетели и да се възнаграждават за техните пороци — а това е равносилно на пропадане в абсолютна поквара, на сатанинско богослужение във възхвала на смъртта, то означава съзнанието да се посвети на разрушаване на битието.
Производителността е вашето приемане на морала, вашето признаване на факта, че сте избрали да живеете; че продуктивната работа е процес, чрез който съзнанието на човека контролира неговото битие, непрекъснат процес на придобиване на знания и оформяне на материята във вид, съответстващ на собствените цели, процес на трансформиране на идеите във физическа форма, на преустройване на земята, което отговаря на собствените ценности; че всяка работа е творческа, ако се върши от мислещ ум, и никоя работа не може да бъде творческа, ако се върши от празноглавец, който в равнодушна апатия повтаря рутинните действия, научени от другиго; че всеки от вас сам избира своята работа и че изборът ви е толкова богат, колкото са богати възможностите на ума ви, че нещо в повече от избраното е невъзможно за вас, а ако е в по-малко — накърнява човешкото ви достойнство; че да си пробиете чрез измама път до работа, с която вашият ум не може да се справи, означава да се превърнете в разяждана от страх човекоподобна маймуна, заимстваща чужди движения и чужда надница, а да се задоволите с работа, която изисква от вас по-малко, отколкото са умствените ви способности, значи да спрете своя двигател и сами да се обречете да поемете в друга посока — към упадъка; че работа ви е процесът за достигане на вашите ценности, а да загубите стремежа си към ценностите значи да загубите стремежа си към живота; че вашето тяло е машина, но вашият ум е водачът, който я управлява, и който ще определи колко далеко можете да я закарате по пътя към постигане на своите цели; че човекът без цел е машина, която по инерция се спуска по нанадолнището, оставена на произвола на всеки попаднал на пътя камък, готова да се разбие в първата случайна канавка; че човекът, задушаващ собствения си разум, е принудително спряна от движение машина, която полека-лека ще ръждяса; че човекът, който позволява на предводител да определя курса му, е претърпяло крушение същество, влачено на буксир към депото за скрап, а човекът, който е направил своя цел друг човек, е автостопаджия, който никой шофьор никога не бива да взема в колата си; че вашата работа е целта на вашия живот и трябва да отминавате с най-висока скорост всеки убиец, присвоил си правото да ви спре; че всички ценности, които можете да намерите извън работата си — преданост към нещо друго или любов — могат да ви бъдат само спътници, с които сте решили да споделите пътуването си, но те трябва да са пътници, който се придвижват на собствен ход в същата посока.