Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Живата единица, която гледа на средството си за оцеляване като на зло, няма да оцелее. Растението, което се бори да смаже корените си, птицата, която се мъчи да пречупи крилете си, няма да останат дълго в битието, пред което са изправени. Историята на човечеството обаче е била борба да се отрече и унищожи човешкия разум.
Човекът се нарича разумно същество, но разумността е въпрос на избор, а предлаганата му от природата алтернатива е да бъде или разумно същество, или самоубиващо се животно. Човекът трябва да бъде човек — по собствен избор; трябва да зачита живота си като ценност — по собствен избор; трябва да се научи да го поддържа — по собствен избор; трябва да открие изискваните от живота ценности и да прилага на практика добродетелите си — по собствен избор.
Системата от ценности, приети чрез свободен избор е морален кодекс.
Които и да сте, вие, моите слушатели в момента, обръщам се към всичко живо, което сте съхранили у себе си непокварено, към човешкото, което е останало у вас, към вашия разум и заявявам: съществува морал на разума, морал, подобаващ на човека, и човешкият живот е неговият критерий за ценност.
Всичко, което е подобаващо на живота на едно разумно същество, е добро; всичко, който го погубва, е зло.
Човешкият живот, така както го изисква същността му, не е животът на лишен от разум звяр, на мародерстващ разбойник или на просещ мистик, а е животът на мислещо същество; не живот посредством сила или измамничество, а живот посредством съзидание; не оцеляване на всяка цена, защото има само едно нещо, с което може да се плати цената на човешкото оцеляване: разумът.
Човешкият живот е нравственият критерий, но неговата цел е вашият собствен живот. Ако вашата цел е вашето съществуване на земята, трябва да направите своя избор на поведение и ценности съгласно стандарта кое е подобаващо за човека — с намерение да запазите, да реализирате и да се радвате на незаменимата ценност, каквато вашият живот представлява.
Доколкото животът изисква конкретен начин на действие, всеки друг начин на действие ще го унищожи. Съществото, което не смята живота си за мотив и цел на действията си, всъщност действа с мотива и стандарта на смъртта. Едно такова същество е метафизичен урод, борещ се да оспори, да отрече и да се противопостави на факта на собственото си съществуване — чудовище, което в сляпото си безумство сее само разруха и е способно да изпитва единствено болка.
Щастието е тържеството на живота, страданието е посредник на смъртта. Щастието е осъзнато състояние, произтичащо от постигането на собствените ценности. Морал, който се осмелява да ви учи да търсите щастие в отричането от личното щастие, да цените провала на собствените си ценности, е арогантно отрицание на морала. Доктрина, която, в качеството на идеал, ви отрежда ролята на жертвено животно, търсещо заколението си на чужд олтар, ви предлага за критерий смъртта. По благоволението на реалността и на същността на живота всеки човек е самоцел, той съществува заради самия себе си и постигането на собственото му щастие е най-възвишената морална цел.
Но нито животът, нито щастието могат да бъдат постигнати чрез преследване на ирационални приумици. Точно както човек е свободен да опитва всякакви случайни начини за оцеляване, ала ще загине, ако не живее съгласно изискванията на своята природа, по същия начин той е свободен да търси своето щастие във всяка безсмислена заблуда, ала ще намери единствено мъката на разочарованието, ако не търси подобаващото за човека щастие. Целта на морала е да ви научи да се радвате на живота и да живеете, а не да страдате и да умирате.
Отхвърлете онези паразити в субсидираните аудитории, които живеят на гърба на чуждия ум и прокламират, че човек не се нуждае от морал, от ценности, от правила за поведение. Те, които се представят за учени и твърдят, че човекът е само едно животно, смятат, че законът на съществуването, на който се подчиняват дори най-нисшите насекоми, не е валиден за човека. Те признават, че природата на всеки биологичен вид му диктува начин на оцеляване, и не твърдят, че рибата може да живее извън водата или че кучето може да живее без обонянието си, но настояват, че човекът, най-сложното същество, можел да оцелее по всякакъв начин — по какъвто и да било начин; човекът нямал идентичност, нямал природа и нямало практическа причина да не можел да живее, дори ако средството му за оцеляване бъде унищожено, а умът му — потискан и поставен на разположение на всякакви заповеди, които те благоволят да издадат.