Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Отстранете от пътя си тези разяждани от омраза мистици, които се представят за поддръжници на хуманността и проповядват, че най-висшата добродетел, която човек може да упражнява, е да смята, че собственият му живот няма стойност. Казвали ли са ви, че целта на морала е да обуздае човешкия инстинкт за самосъхранение? Именно за целите на самосъхранението човек се нуждае от морал. Да бъде нравствен желае единствено човекът, който желае да живее.
Не, не сте длъжни да живеете, това е основният акт на вашия избор, но който избере да живее, е длъжен да живее както подобава на човек — чрез работата и преценката на своя ум.
Не, никой от вас не е длъжен да живее както подобава на човек, това е акт на морален избор. Но вие не можете да живеете като нищо друго — и алтернативата е онова състояние на смърт приживе, което сега виждате и у себе си, и около себе си, състоянието на някаква твар, непригодна за съществуване, престанала да бъде човек, но по-нисша и от животно, твар, която не познава друго освен страдание и в продължение на години се влачи в агонията на безразсъдно самоунищожение.
Не, никой от вас не е длъжен да мисли — това е акт на морален избор. Но някой трябва да мисли, за да ви запази живи, защото щом сте избрали да не изпълнявате това задължение, то вие не изпълнявате задължението си към собствения си живот, прехвърляйки дефицита към някой морален човек, очаквайки от него да жертва своето благополучие, за да помага на вас да оцелявате посредством злото, което извършвате.
Не, не сте длъжни да сте човеци, но днес онези, които с право се наричат с това име, не са вече при вас. Аз премахнах вашето средство за оцеляване — вашите жертви.
Ако ви интересува как го направих и какво им казах, за да ги убедя да ви напуснат, то е същото, което чувате сега. Изложих пред тях това, което говоря на вас тази вечер. Те са хора, живели по моя морал, без да знаят каква велика добродетел представлява той. Накарах ги да го разберат. Подтикнах ги не да дават някаква нова оценка на своите ценности, а просто да открият истинската им стойност.
Ние, хората на ума, сега стачкуваме против вас в името на едничката аксиома, която лежи в основата на нашия морал, точно както в основата на вашия лежи нежеланието ви да я признаете: аксиомата, че битието съществува.
Битието съществува — осмислянето на това твърдение предполага разбирането на две аксиоми, произтичащи от първата: че това, което човек възприема, съществува и че човек съществува притежавайки съзнание, тъй като съзнанието е способността за възприемане на това, което съществува.
Ако нищо не съществува, не може да има съзнание: съзнание без нищо, което да бъде осъзнато, е противоречие само по себе си. Съзнание, осъзнаващо единствено себе си, също е противоречие само по себе си: преди да може да идентифицира себе си като съзнание, то трябва да е осъзнало нещо. Ако това, което твърдите, че възприемате, не съществува, тогава това, което притежавате, не е съзнание.
Каквато и да е степента на знанията ви, тези две аксиоми — битие и съзнание — не могат да бъдат избегнати, те имат неотменно първостепенно значение, те са заложени във всяко предприето от вас действие, във всяка част на познанието ви, както и в неговата цялост, от първия лъч светлина, който възприемате в началото на живота си, до огромната ерудиция, която бихте могли да натрупате към края му. Без значение дали става дума за формата на речното камъче или за строежа на Слънчевата система, аксиомите остават същите: че то съществува и вие го знаете.
Да съществува нещо означава то да бъде нещо, различно от нищото на несъществуването, да бъде обект от специфично естество, носещо специфични белези. Преди векове човекът, който, независимо от някои свои заблуди, е най-великият от философите ви, е въвел формулата, дефинираща идеята за съществуванието и закона на всяко познание: А е А. Едно нещо е себе си. Вие така и никога не сте схванали смисъла на това твърдение. Аз съм тук, за да го допълня: Съществуването е Идентичност, Съзнанието е Идентифициране.
Над каквото и да размишлявате, било то обект, признак или действие, законът за идентичността остава непроменен. Листото не може да бъде едновременно и камък, то не може да бъде едновременно цялото червено и цялото зелено, то не може едновременно да замръзва и да гори. А е А. Или, ако желаете да се изразя на по-прост език: не можете едновременно хем да запазите тортата, хем да я изядете.
Мъчите се да откриете какво не е наред със света? Всички катастрофи, които вашият свят претърпя, са резултат от опита на лидерите ви да пренебрегват факта, че А е А. Цялото потайно зло, което е вътре във вас, но се боите да признаете, всичките страдания, които някога е трябвало да изтърпите, са резултат от собствения ви опит да пренебрегнете факта, че А е А. Целта на тези, които ви научиха да го пренебрегвате, беше да ви накарат да забравите, че Човек е Човек.