Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Способността да мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали. А основният му порок, източникът на всичките му нещастия, е този безименен акт, които всички вие практикувате, но се напрягате да не признаете: актът на блокиране, на умишлено преустановяване на работата на съзнанието, отказът да се мисли — не слепота, а отказ да се вижда, не невежество, а отказ да се знае. Това е актът на разсредоточаване на ума и причиняване на вътрешна замъгленост с цел да се избегне отговорността да се правят преценки — изхождайки от неизказаното предположение, че едно нещо няма да съществува, в случай че откажете да го идентифицирате, че А няма да бъде А, докато вие не произнесете присъдата: „То е“. Неразсъждаването е акт на унищожение, желание да се отрече съществуването, опит да се премахне реалността. Но съществуването съществува; реалността не може да се заличи, тя просто ще ликвидира ликвидатора. Чрез отказа да кажете „То е“ вие отказвате да кажете „Аз съм“. Като се отказвате от своята разумност, вие отричате своята личност. Когато човек заяви: „Кой съм аз, че да знам?“ — той заявява „Кой съм аз, че да живея?“
Във всеки миг и при всяка ситуация основният ви морален избор е: да мисля или да не мисля, да съществувам или да не съществувам, А или не-А, единица или нула.
Дотолкова, доколкото човек е рационален, животът е предпоставката, направляваща действията му. Дотолкова, доколкото е ирационален, предпоставката, направляваща действията му, е смъртта.
Вие, които дрънкате, че моралът имал социален характер и че човек не би имал нужда от морал на самотен остров — ами че точно на самотен остров моралът ще му е необходим най-много. Нека там някой се опита да претендира (там, където ги няма жертвите, които плащат за последиците), че скалата е къща, че пясъкът е облекло, че храната сама ще падне в устата му без причина или усилия, че утре ще прибере реколта, щом днес е изплюскал целия си запас от семена — тогава действителността ще го ликвидира, както заслужава; действителността ще му покаже, че животът е ценност, която следва да се откупи, и че мисленето е единствената монета, достатъчно благородна, за да се плати с нея.
Ако трябваше да говоря на вашия език, щях да кажа, че единствената морална заповед към човека е: „Мисли!“ Но „морална заповед“ е противоречие само по себе си. Моралното се избира, а не са налага със сила; то следва да се разбира, а не послушно да се приема. Моралното е рационалното, а разумът не приема заповеди.
Моят морал, моралът на разума, се заключава в една-единствена аксиома: битието съществува — и в един-единствен избор: да се живее. Всичко останало се явява следствие. За да живее, човек трябва да държи на три неща като на върховни ръководни ценности в своя живот: Разум — Цел — Самоуважение. Разумът е неговият единствен инструмент на познанието — Целта е неговият избор на онова щастие, за което този инструмент трябва да работи, за да го постигне — Самоуважението е неговата ненакърнена убеденост, че умът му е способен да разсъждава и личността му е достойна за щастие, което означава: достойна да живее. Тези три ценности предполагат и изискват всички добродетели на човека, а всичките му добродетели се отнасят до връзката между битието и съзнанието: рационалност, независимост, почтеност, честност, справедливост, производителност, гордост.
Рационалността е признаване на факта, че битието съществува, че нищо не може да преправи истината и нищо не може да превъзхожда акта на нейното достигане, какъвто акт представлява мисленето; че умът на човека е единственият съдник при определянето на ценностите и единственото ръководство за поведение; че разумът е абсолют и не допуска компромиси; че отстъпването пред ирационалното лишава съзнанието от силата му и го пренасочва от задачата да възприема към задачата да подправя реалността; че уж най-късият път към познанието — вярата — всъщност е късо съединение, което поврежда ума; че приемането на една окултна измислица е пожелание за пълното унищожаване на битието, което се изпълнява чрез пълното унищожаване на съзнанието.
Независимостта е признаване на факта, че отговорността за преценката си носите изцяло вие и с ничия помощ не можете да избягате от нея; че никакъв заместник не може да мисли вместо вас, така, както никакъв резервен играч не може да живее вашия живот; че най-отвратителната форма на самоунижение и саморазрушение е да подчините собствения си разум на разума на някой друг, да признаете неговата власт над собствения си ум, да приемете неговите твърдения за факти, голословните му уверения — за истина, неговите разпореждания — за посредник между собственото ви съзнание и собственото ви битие.