Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Но да се мисли, е въпрос на избор. Ключът към разбирането на онова, което така безотговорно наричате „човешка природа“, публичната тайна, с която живеете, но се боите да я назовете, е фактът, че човекът е същество с волево съзнание. Разумът не работи автоматично; мисленето не е механичен процес; логическите връзки не се правят инстинктивно. Функционирането на стомаха, белите дробове и сърцето ви е автоматично, но функциите на мозъка не са. Във всеки миг и при всяка ситуация от живота си вие сте свободни или да мислите, или да си спестите тези усилия. Но не сте свободни да избягате от природата си поради факта, че разумът е вашето средство за оцеляване — така че за вас, тъй като сте човешки същества, въпросът „Да бъдеш или не?“ означава всъщност „Да мислиш или не?“
Едно същество с волево съзнание не избира поведението си механично. То има нужда от система от ценности, която да ръководи действията му. „Ценност“ е това, към чието придобиване и запазване човек се стреми чрез своите действия, „добродетел“ е действието, чрез което се стреми да я придобие и запази. „Ценността“ предполага отговор на въпроса: ценно за кого и за какво? „Ценността“ предполага критерий, цел и необходимост от действие пред лицето на алтернативата. Там, където няма алтернатива, не е възможно да има ценности.
Във Вселената има само една фундаментална алтернатива: съществуване или несъществуване — и тя се отнася за един-единствен клас от обекти: живите организми. Съществуванието на неорганичната материя е безусловно, но съществуванието на живота не е — то зависи от специфична линия на поведение. Материята е неунищожима, тя променя формата, под която съществува, но не може да престане да съществува. Само живият организъм е изправен пред постоянен избор: въпроса за живота и смъртта. Животът е процес от действия, насочени към самосъхранение и самоусъвършенстване. Ако един организъм не успее да извърши тези действия, той умира; и макар че химическите му елементи остават, животът му изчезва. Единствено понятието „живот“ прави възможно понятието „ценност“. Само за живата единица нещата могат да представляват добро или зло.
Едно растение трябва да се храни, за да живее — слънчевата светлина, водата и нужните му химически вещества са ценностите, които природата го е настроила да следва — самият му живот е критерият за ценност, управляващ действията му. Но едно растение няма избор за действие; има алтернативи в условията, сред които попада, но няма алтернатива за функциите му: то действа автоматично, за да подпомогне живота си, то не може да се стреми към самоунищожение.
Едно животно е приспособено да поддържа своя живот — неговите сетива му осигуряват автоматични правила за поведение, автоматично познание кое за него е добро и кое зло. То няма способност да разшири познанието си или да отбягва да го придобива. В условия, в които знанията му се оказват недостатъчни, то умира. Но докато живее, то действа съгласно познанията си, чрез механично самосъхранение, без да разполага с възможност за избор — то не е способно да пренебрегне своето собствено добро, не е способно и да вземе решение, с което да избере злото и да действа по посока на собственото си унищожение.
Човекът няма автоматични правила, по които да оцелява. Той се отличава от всички други животински видове главно по това, че при наличие на алтернатива му е необходимо да направи волеви избор. Той няма автоматично познание кое е добро за него и кое зло, от какви ценности зависи животът му и каква линия на поведение изисква. Какво, пробутвате ми брътвежа за инстинкта за самосъхранение ли? Инстинктът за самосъхранение е точно онова нещо, което човекът не притежава. Инстинктът е безпогрешна и автоматична форма на знание. Желанието не е инстинкт. Желанието за живот не дава необходимото да се живее знание. При това дори самото човешко желание за живот не е автоматично — скритото зло, което вие поддържате в наши дни, е именно в това, че не поддържате точно това желание. Страхът ви от смъртта не е любов към живота и няма да ви даде нужните знания за неговото запазване. Човекът сам трябва да придобие знанията си и да избере своите постъпки в процеса на мислене, но природата не го принуждава да го върши. Човекът е способен да се самоунищожи — и именно така е постъпвал през по-голямата част от историята си.