Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Съществува разлика между нашата стачка и всички онези, които са ваша практика от векове: нашата стачка се изразява не в поставяне на искания, а в тяхното удовлетворяване. От гледна точка на вашия морал ние сме зло. Избрахме да не ви вредим повече. От гледна точка на вашата икономика ние сме безполезни. Избрахме да не ви експлоатираме повече. От гледна точка на вашата политика ние сме опасни и трябва да живеем в окови. Избрахме да не ви застрашаваме повече и вече да не носим оковите. Според вашата философия ние сме само една илюзия. Избрахме да не ви заслепяваме повече и да ви оставим свободно да погледнете действителността — действителността, която искахте, светът, какъвто го виждате сега, един свят без своите умове.
Дадохме ви всичко, което поискахте от нас, ние, които винаги сме били даващите, но чак сега го разбрахме. Ние нямаме искания, които да предявим към вас, нямаме условия, за които да се пазарим, нямаме компромиси, до които да си струва да стигнем. Вие нямате какво да ни предложите. Ние не се нуждаем от вас.
Май сега викате: „Не, не това искахме“? Целта ви не била един безмозъчен свят на разрухата? Не сте искали да ви напуснем? Вие, морални канибали, уверен съм, вие винаги сте знаели какво точно искате. Но играта свърши, защото сега и ние го знаем.
През дългите години на бедствия и катастрофи, причинени от вашия морален кодекс, вие не сте спирали да крещите, че кодексът ви е бил погазен и репресиите са наказание за неговото нарушаване, че човечеството е твърде слабо и егоистично, за да пролее толкова кръв, колкото е нужно. Проклинахте човечеството, проклинахте съществуванието, проклинахте тази земя, но никога не се осмелихте да подложите на съмнение своя кодекс.
Жертвите ви поемаха цялата вина и продължаваха да се борят, получавайки в отплата за своето мъченичество само проклятията ви — докато вие продължавахте да крещите, че кодексът ви е благороден, но човешката природа не е достатъчно добра, за да се приложи той на практика. И никой не се изправи да запита: „Добра? Но — по какви критерии?“
Искахте да узнаете самоличността на Джон Голт. Аз съм човекът, който пръв зададе този въпрос.
Да, това е епоха на морална криза. Да, вие понасяте наказание за стореното от вас зло. Но сега не човекът е на подсъдимата скамейка и не природата на човека ще трябва да поеме вината. Този път ще съдим вашия морал. Вашият морален кодекс достигна логическия си завършек, задънената улица в края на своя ход. И ако желаете животът ви да продължи, имате нужда не да се върнете към нравствеността — вие никога не сте я познавали, — имате нужда да я откриете.
Вие не познавате други учения за морала освен мистичните и социалните. Учили са ви, че моралът е сбор от правила за поведение, наложени ви по приумица — приумицата на свръхестествена сила или приумицата на обществото — за да служите на Божиите намерения или на благоденствието на съседа си, за да угодите на авторитетите в задгробния свят или поне на някой в съседната къща — но не и за да сте полезни за собствения си живот или удоволствие. Учили са ви, че удоволствието ви се корени в аморалността, че на личните ви интереси най-добре ще послужи злото, а всеки морал трябва да бъде замислян не за вас, а против вас, не за да подпомага живота ви, а за да го източва.
От векове битката за морала се води между онези, които твърдят, че животът ви принадлежи на Бога, и другите, които твърдят, че той принадлежи на съседите ви — между онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на някакви призраци на небето, и онези, които проповядват, че доброто е саможертва в името на некадърните на земята. И никой не дойде да каже, че вашият живот ви принадлежи и че доброто се състои в това да го живеете.
И двете страни са съгласни, че моралът изисква отстъпване от личния интерес и от разума, че етичното и практичното са противоположности, че нравствеността не попада в сферата на разума, а в сферата на вярата и на силата. И двете страни са единодушни, че не може да има рационален морал, че за разума няма правилно или погрешно — че за разума няма причина да бъде морален.
За каквото и друго да се бореха, то беше насочено против човешкия разум и всичките ви моралисти го отстояваха задружно. Всичките им интриги и системи бяха предназначени да ограбят и унищожат именно ума на човека. Сега изборът е ваш — дали да загинете или да осъзнаете, че антиразумът е антиживот.
Умът на човека е единственото му средство за оцеляване. Животът му е даден, но оцеляването — не. Тялото му е дадено, но прехраната — не. Мозъкът му е даден, но съдържанието му — не. За да остане жив, човек трябва да действа, а преди да действа, трябва да знае същността и целта на действията си. Той не може да се сдобие с храна без знания за нея и за начина на получаването й. Той не може да изкопае яма — или да построи циклотрона — без познание за целта си и за средствата, с които да я постигне. За да остане жив, той е длъжен да мисли.