Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Намека за палтото без кройка и модел този злощастен джентълмен изрече почти шепнешком, вдигнал нагоре ръката със стиснатата носна кърпа. Разпалените му чувства сигурно щяха да се излеят и в други още изявления, ако в този миг на вратата не се бе почукало, и то два пъти, в отговор на което Фани (все още склонна да умре и достигнала дори дотам, че да желае и да е погребана!) извика: „Влез!“
— Ах, младият Джон! — каза Бащата с променен и успокоен глас. — Какво има, млади Джон?
— Писмо за вас, сър, оставиха го току-що в портиерната, както и едно съобщение, и понеже се случих там, реших да ви го донеса. — Но вниманието на младежа беше привлечено повече от тъжната картина, която представляваше малката Дорит, коленичила в нозете на баща си, с извърната глава.
— Така ли, Джон? Благодаря.
— Писмото е от мистър Кленъм, сър — това е отговорът, а съобщението беше, сър, че мистър Кленъм ви праща своите уважения и ви известява, че ще си достави удоволствието да ви навести днес следобед, надявайки се да ви види, както и — тук вниманието му се разсея повече и от преди, — както и мис Еми.
— О! — Когато надникна в писмото (в което се намираше една банкнота), той се позачерви и отново погали Еми по главата. — Благодаря ви, млади Джон. Правилно. Задължен съм ви за вниманието. Никой ли не чака да влезе при мен?
— Не, сър. Никой не чака.
— Благодаря, Джон. А как е майка ви, млади Джон?
— Благодаря ви, сър, не е чак толкова добре, колкото би ни се искало — всъщност никой от нас не е много добре освен татко, — но тя е доста добре, сър.
— Кажете й, че я поздравяваме, ако обичате. Ще й кажете, че я поздравяваме сърдечно, нали, млади Джон?
— Благодаря ви, сър, ще й кажа. — И мистър Чивъри младши си отиде, след като спонтанно, още в стаята, бе успял да съчини един съвсем нов надгробен надпис в смисъл, че Тук лежи тялото на Джон Чивъри, Който, след като на Еди-коя си Дата бе видял Идола на Живота си, Потопен в Скръб и Сълзи, и Неспособен да понесе тази Мъчителна гледка, Незабавно се прибра в Обителта на своите неутешими родители и Прибързано сложи край на Съществованието си по своя Воля.
— Хайде, хайде, Еми — обади се Бащата, когато младият Джон бе затворил вратата, — хайде да спрем по този въпрос! — Изминалите няколко минути видимо бяха повишили настроението му и той бе много разведрен. — Но къде остана моето бедно старче? Не бива да го оставяме сам по-дълго, иначе ще си помисли, че не е желан, а това ще ме огорчи. Ти ли ще го повикаш, дете мое, или аз да отида?
— Ако обичаш, татко — каза малката Дорит, която се опитваше да спре хлиповете си.
— Разбира се, че ще ида, миличка. Забравих; очите ти са малко… Хайде! Усмихни се, Еми. Не се притеснявай за мен. Аз се оправих, мила, оправих се. Върви си в стаята, Еми, и се пооправи, за да посрещнеш мистър Кленъм.
— Предпочитам да си остана в стаята, татко — отговори малката Дорит, която сега по-трудно и от преди съумяваше да потисне сълзите си. — Предпочитам да не срещам мистър Кленъм.
— О, срамно, срамно е, мила моя, това е безразсъдство. Мистър Кленъм е един много благороден човек — много благороден. Сдържан понякога; но бих казал, извънредно благороден. Не мога да допусна да не си тук и да не посрещнеш мистър Кленъм, мила, особено пък днеска. Затуй върви да се оправиш, Еми; върви да се освежиш, бъди добро дете!
Отпратена така, малката Дорит послушно стана и се подчини; спря само за миг, преди да напусне стаята, за да целуне сестра си за сдобряване. Вследствие което на тази млада дама — която се чувствуваше твърде изтощена нервно и засега се бе отказала от желанието, благодарение на което се бе отървала от гнева си — й хрумна, и тя го изрази гласно, че по-добре щяло да е старикът Ненди да умре, вместо да се мъкнел тук и да ги тревожел — този отвратителен, скучен, проклет нещастник, и да скарвал две сестри.