Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Нямаше търпение да види по-скоро Оливър. Обади се на импресариото му и той му обясни, че се е върнал след серия концерти в чужбина и можел да му позвъни вкъщи. Щеше да му се обади, но искаше първо да приключи с шотландския епизод и да разкаже на майка си за пътуването. Сигурно се е засегнала, че се измъкна за Единбург по чорапи, тихомълком като крадец, без да й се обади. Чакай малко, Гари Уорд, ти вече порастваш и си длъжен да поправиш счупените грънци. Тя ще те разбере. Тя винаги те разбира.
Чарли му подаде джойнта си и той го взе.
— Ще опитам още веднъж — заяви с усмивка, — но ако след това се разплача на рамото ти, ще ми повикаш такси и ще ми забраниш да ходя в „Хародс“.
— Какво ще търсиш в „Хародс“?
— Искам да видя красивата Ортанс. Дадоха й да аранжира две витрини и тази вечер е звездният й миг! Цялата преса ще го отразява.
— Виж ти, виж ти! Обаче има опасност да се натресеш на Шарлот!
— А, да! Прав си… Тая съвсем я бях забравил!
Чарли се бе влюбил лудо в Шарлот, когато Гари го запозна с нея. Правеше безумни опити да я прелъсти и като истински джентълмен предупреди Гари, който не се противопостави, понеже знаеше, че приятелят му няма никакъв шанс. Шарлот не можеше да понася бузестите блондини, тя си падаше само по кестеняви, мършави, длъгнести младоци.
Гари дръпна няколко пъти от почернелия фас и усети еуфорията да го завладява.
— Как добре ми действа само! Отдавна не бях…
— На мен ми дава кураж… Като пуша, душата ми се отпуска и положението не ми изглежда толкова драматично, излишно е да ти обяснявам колко смелост ми е нужна, за да говоря с Шийра!
— Би трябвало да оцени жеста ти, че си даваш труда лично да скъсаш. Че не й го съобщаваш по имейла или с есемес. Само заради това би трябвало да се държи достойно и приятелски.
— Я ми кажи ти, колко раздели можеш да ми дадеш за пример, при които зарязаната се държи достойно и приятелски? Аз лично не познавам такива.
Гари се разкикоти лудо, без да може да спре.
— Странно, не само не плача, а напротив, превивам се от смях. Откъде се снабдяваш с тази трева?
— От един чичо, анархист, който я отглежда в парник. Продава я, но на мен ми я дава гратис. Аз съм любимият му племенник.
Гари затвори очи, за да й се наслади.
Чарли пусна музика. Стара песен на Били Холидей, която с меланхоличен тон възпяваше отминали любови и тъги и обещаваше на мъжа, който си тръгваше, да го обича докрай.
— Я стига! — каза Гари. — Никога няма да се осмелиш да скъсаш!
— Напротив, музиката създава подходяща атмосфера… Слушам гласа на страдащата жена и се чувствам непреклонен.
Гари отново се изсмя и установи, че пушенето вече го разведрява и развеселява.
Сбогува се с Чарли и извика: „Дръж се, «Хародс», идвам!“.
Когато пристигна, празникът бе свършил. Наетите за събитието сервитьори раздигаха масите, подреждаха столовете, отнасяха цветята на боклука. Гостите се бяха разотишли. Бе останала единствено Ортанс, смазана от умора, седнала на пода, пъхнала глава между коленете си. Отначало забеляза чифт черни балеринки марка „Репето“, дълги крака, черна права рокля на Азедин Алая и грамаден копринен черно-бял шал.
Приближи се на пръсти и изръмжа: Hello, beauty!
Тя вдигна глава и с вяла усмивка каза:
— Ти дойде!
— Yeah! Исках да видя физиономиите на съперничките ти… Защо си с черни очила? Да не си плакала? Кофти ли мина?
— Не… Напротив. Пълен успех. Само дето на дясното око ми излезе ечемик. Сигурно е от умората или Жан Пъпчивия ми е пробутал някой вирус, вбесен, че не го поканих!
— Този пък кой е?
— Един смотаняк, новият ни съквартирант.
Гари посочи бляскавите витрини и попита:
— Значи… ти ме заряза заради тези двете!
— Как ти се струват? — обърна се тя към него е тревога в гласа.
Гари обходи с очи витрините, спирайки се подробно на всеки манекен, взирайки се във всеки детайл и възхитен, поклати глава.
— Страхотни! Точно това ти се въртеше в главата в Париж, спомняш ли си?
— Наистина ли го мислиш?
— Защо? Да не се съмняваш? Е, ако е така, ще ти е за първи път!
— Доволна съм… толкова ми се искаше да дойдеш!
— И дойдох.
— Младши също е тук. Говори английски като стар лорд с напудрена перука! Марсел нащрака безброй снимки и не спря да ме поздравява, направо ми проглуши ушите. Каза, че ако имам желание, бил готов да лансира модна линия с марката „Казамиа“ и да ми я повери.