Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Един месец…
— Ще се постарая да дойда.
— Не се вълнувай, а продължавай да пишеш, прекрасно е, сигурно си адски щастлива! Чао!
И затвори.
Смаяна, Жозефин осъзна, че чува сигнала свободно в слушалката, постави я и едва не затанцува из апартамента.
Ортанс не се сърдеше, изобщо не й се сърдеше. Тя щеше да пише, да пише, да пише, утре и вдругиден и всички следващи дни…
Сънят не идваше. Беше прекалено възбудена.
Отвори подвързания в черно дневник на Младежа и продължи от там, където бе спряла миналия път.
„28 декември 1962.
Сега вече знам със сигурност. Не става дума за мимолетно увлечение. Това е изпепеляваща любов, поне що се отнася до мен. Предполагам, че е било предопределено от съдбата. Не бягам, не съм уплашен. Приемам тази любов, от която дъхът ми секва. Всяка вечер очаквам с нетърпение да ме заведе да пийнем по чаша в хотела му и всяка вечер изниква някой, който го кани, и аз се прибирам вкъщи с едно-единствено желание, да се скрия в стаята си и да се наплача. Престанах да уча, да спя, да се храня, живея единствено за миговете, прекарани край него… Понякога не ходя на курсове само и само да се навъртам на снимачната площадка. Като си помисля, остават ми само шест месеца до изпитите за Политехниката! Слава богу, родителите ми не подозират! Не искам да изгубя нито минута от присъствието му. Дори да не ми говори, поне го виждам, дишам същия въздух.
Пет пари не давам за това, че обичам мъж, именно този мъж. Харесва ми, когато се смее, когато се усмихва, когато ми обяснява разни неща от живота. Готов съм да сторя всичко за него… Изобщо не се боя. Дълго размишлявах по коледните празници. В полунощ отидохме на църковната служба с родителите ми и аз се молих, молих се тази любов да не свършва никога, нищо че не е «нормална». Никак не искам да заприличам на майка ми и баща ми, които са свързани с «нормална» любов! Никога не се смеят, никога не слушат музика, непрекъснато са със стиснати устни. За Коледа нашите ми подариха учебници по математика и физика. Той ми подари красиви бутонели в изключително елегантна кутия, от някакъв прочут английски моден шивач. Това ми обясни неговата гардеробиерка.
Тя ме наблюдава с крайчеца на окото. Всичко й е ясно. Отдавна е с него и ме предупреди. To see him is to love him, to love him is never to know him52, внимавай, стой настрана. Аз не мога да стоя настрана. Казвам й го и тя клати глава и ми отвръща, че в такъв случай ще страдам.
— Да ти кажа, той ти показва само това, което иска… това, което показва пред света. Съчинил е образа на Кари Грант, очарователен мъж, невероятно обаятелен, елегантен, забавен, но моето момче, зад този образ има друг мъж, когото никой не познава… Той може да е ужасяващ. Най-страшното е, че той изобщо няма никаква вина, че е тъкмо такъв. Жестокият живот го е направил такъв.
И тя ме изгледа така, сякаш се намирах в голяма опасност.
Не ми дреме за опасността.
Когато той спре погледа си върху мен, съм жив и изпълнен със смелост.
Не мога да повярвам, че е чудовище.
Прекалено е… Ще трябва да измисля някоя специална дума за него.
Първото, което е направил, след като е изоставил истинското си име и се е превърнал в Кари Грант, било да си купи куче и да го нарече Арчи Лийч! Забавно, нали? Такъв човек не може да е чудовище! Споделих случката с Жьонвиев, която заяви, че според нея било странно да дадеш името си на някакво си куче! Защото той държи кучето на повод… и тя изкриви устни, имаше този навик.
Ако чуя нещо лошо за него, веднага ми се иска да го защитя. Хората са толкова завистливи… Оня ден един от фотографите на снимачната площадка питаше някакъв осветител: знаеш ли, че е започнал пътя си в Ню Йорк като escort boy? Нещо като жиголо, е, не съвсем, но не е и много различно. Само го огледай по-добре, омайва всички, самата любезност. Мен, ако ме питаш, тоя си пада и по мъже, и по жени… Едва се сдържах да не му се изплюя в лицето. Отмъстих си. Дръвникът, който дрънка тези врели-некипели, е отвратителен. Държи се с мен сякаш съм куче. Кафе! Излайва той. Или: захар, портокалов сок! Дори не се обръща към мен по име, просто се провиква: ей, ти! Към края на работния ден, след като излая да му донеса едно кафе, аз се изплюх в него и му поднесох чашата, широко усмихнат“…
След като се прибра вкъщи, Гари се зае да преглежда натрупалата се през отсъствието му поща и попадна на поканата, изпратена от Ортанс. Дълго я въртя в ръце и накрая реши да отиде.
52
Като го гледаш, се влюбваш в него, а като се влюбиш, никога не можеш да го разбереш (от англ). — Б.пр.