Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— И…
— Не се осмелих да му кажа, че… това, което произвежда, е малко евтино, затова му отвърнах доста уклончиво. Още повече че…
Тя грабна чантичката си, отвори я и разпръсна във въздуха дъжд от визитки.
— Виждаш ли колко картички ми оставиха гостите! Всички искат да се срещнат с мен!
Той преброи на око поне десетина.
— Ужасно много харесаха всичко, Гари! Например спомняш ли си шала, вързан на врата? Взех един на „Вюитон“, суперпрекрасен… и да ти кажа, един представител на фирмата ми предложи да работя по създаването на десена на следващата серия шалчета. Представяш ли си?
И тя произнесе бавно буква по буква: В-ю-и-т-о-н.
— И не само той! Засега имам поне две предложения за работа в Ню Йорк! Представяш ли си? Ню Йорк…
— Не ме учудва. Прекрасно е… работа от класа… Гордея се е теб, Ортанс, наистина се гордея с теб.
Ортанс го наблюдаваше, седнала на земята, облакътена на коленете си, черните й очила бяха едва закрепени на върха на носа й, отдолу Гари й се виждаше висок, красив, силен, щедър. Слушаше я, гледаше я по различен начин, сякаш й казваше: вече няма нужда да воюваме. Сякаш бе осъзнал нещо важно. В поведението му прозираше някакво равнодушие, мъжка увереност, която й бе непозната.
— Променил си се, Гари… Какво се е случило с теб?
Той й се усмихна, протегна ръка и заповяда:
— Хайде, ставай! Изчезваме! Каня те на вечеря.
— Но аз трябва да…
Гари свъси вежди, раздразнен.
— … подредя всичко… — излъга Ортанс.
Никълъс бе отишъл да изпрати Ана Уинтур. Бе й казал: изчакай ме, принцесо, като се върна, ще отпразнуваме успеха! Защото това е успех, принцесо. Ще видиш, предложенията ще завалят, ще се чудиш кое по-напред да избереш…
Не можеше да го зареже просто така! Пак погледна Гари в очите и прочете наложителната нужда да го последва. Беше се върнал, преглътнал бе гордостта си, протягаше й ръка. Тя се колебаеше. Местеше поглед от витрините към шлифера на Никълъс, закачен в ъгъла, и сякаш безупречният „Бърбъри“ я заклеваше да остане. Залагаш кариерата си, Ортанс! Не го прави! Никълъс ще бъде бесен и никога повече няма да си мръдне пръста за теб. Тя се изправи, потъна в погледа на Гари, който потъмняваше с всяка изминала секунда, нетърпящ възражение. Ако кажа не, повече няма да го видя никога… тя се колебаеше, изчакваше. Така е, обаче се нуждая от Никълъс, все още се нуждая от него. Без неговата помощ, без връзките му, без практичността му нямаше да пожъна чак такъв успех тази вечер… Всички дойдоха, но ако трябва да съм честна, дойдоха повече заради него, не толкова заради мен. Никълъс е име, звезда, която изгрява, той ще ми отвори хиляди врати. Аз още съм никоя, напълно непозната… Тя се бореше, тревожна, и отново сведе глава между коленете си.
— Само не ми казвай, че трябва да раздигаш масите! — отбеляза Гари подигравателно. — Има си хора за това… Ортанс, бъди честна. Всички си тръгнаха. Нямаш повече работа тук. Чакаш ли някого?
Тя поклати отрицателно глава, неспособна да отговори. Неспособна да реши.
— Чакаш някого и не смееш да ми кажеш.
— Не — промълви Ортанс, — не…
Лъжеше толкова неумело, че Гари се досети и направи крачка назад.
— В такъв случай, скъпа, ще те оставя… Или по-скоро, ще ви оставя двамата.
Ортанс сбърчи нос, неспособна да реши. Удари се по главата с юмрук и си каза, винаги едно и също, да решиш, да избереш, винаги е така! Тя ненавиждаше да избира, искаше всичко.
Той тръгна към вратата.
Тя не откъсваше очи от гърба му. Гари носеше старото си сако от битака, черните джинси, сивата фланелка, чиито дълги ръкави се показваха от ръкавите на сакото, рошавата му коса стърчеше във всички посоки. Висящият в ъгъла строг „Бърбъри“ изглеждаше доволен от победата. Ти направи правилния избор, Ортанс, имаш предостатъчно време да изживееш любовта си, момчето ще те чака, вие сте на двайсет, животът е пред вас. Едва сте в началото на азбуката… Обича те? И какво от това. Това няма да те изстреля начело! Кой отдели часове наред да тъкми и подрежда витрините ти? Кой ти услужи с моделите си, кой отвори заради теб визитника си и говори с всеки поотделно, представяйки те като бъдеща звезда на модния небосклон? Никълъс е готов на всичко за теб, виж как успя да те изтъкне, да възхвали качествата ти, чувството ти за добре свършена работа, за малко да се изчервиш от смущение… В момента говори за теб на Ана Уинтур, прави всичко възможно, за да ти уреди стаж в американския „Вог“, библията на модата, и ти ще го зарежеш заради един раздърпан младеж? No way!