Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Повърни там — казва Ричард, като сочи към огнището. — Не бива да излизаш оттук, не знам дали къщата е безопасна.
Повръщам в огнището; смрадта от повърнатото се смесва с миризмата на гореща кръв, а Ричард ме потупва по гърба.
— Трябва да видя какво става навън. Заключи се вътре и залости капаците. Ще пратя човек да пази на вратата.
Изчезва, преди да мога да възразя. Отивам до прозореца да спусна капака. Навън в зимната тъмнина виждам две факли около обора, но не мога да различа дали са нашите хора или шотландците. Залоствам капаците. Сега стаята е непрогледно тъмна, но усещам мириса от кръвта на мъртвеца, която се процежда бавно от раните му, търся опипом леглото и заобикалям човека. Толкова се страхувам, че той ще се върне от ада, ще се пресегне и ще ме стисне за глезена, че едва успявам да се добера до вратата, а след това я залоствам, както заръча Ричард, и за свой ужас оставам заключена с пресния труп.
Отвън се разнасят викове и внезапен, ужасяващ рев на тръба, а после чувам Ричард пред вратата:
— Вече можеш да излезеш, кралицата пристига, отново са върнали мъжете в строя. Това очевидно са били нейни съгледвачи. Били са от нашите.
Ръцете ми се тресат, докато махам резето на вратата и я разтварям широко. Ричард държи факла и на потрепващата ѝ светлина лицето му е мрачно.
— Вземи си пелерината и ръкавиците — казва той. — Строяваме се.
Трябва да се върна в стаята, да мина покрай мъртвеца, за да си взема пелерината, която бях разстлала върху леглото, за да се стопля. Не го поглеждам, и го оставяме там, без изповед и последно причастие, мъртъв в локва от собствената си кръв, с прерязано гърло.
— Жакета! — възкликва кралицата.
— Маргарет. — Прегръщаме се, допрели топлите си бузи. Чувствам как енергията на радостта и оптимизма пулсира в крехкото ѝ тяло. Усещам парфюма в косата ѝ, а кожената ѝ яка гъделичка брадичката ми.
— Имах такива приключения! Такива пътувания — ти никога не би повярвала! Невредима ли си?
Чувствам как още треперя от шок заради касапницата в спалнята.
— Наложи се Ричард да убие един от вашите войници — казвам. — Той влезе през прозореца на спалнята ми.
Тя поклаща глава неодобрително, сякаш става дума за някакъв дребен проблем.
— О! Безнадеждни са! Не ги бива за нищо друго, освен да убиват хора. Но трябва да видиш нашия принц — казва тя. — Той е млад мъж, роден да бъде крал. Беше толкова смел. Трябваше да яздим до Уелс, а после да вземем кораб до Шотландия. Ограбиха ни и претърпяхме корабокрушение! Никога няма да повярваш.
— Маргарет, хората са ужасени от вашата армия.
— Да, знам. Страховити са. Ще видиш, имаме такива планове!
Тя сияе, тя е жена в силата си, най-после свободна да поеме властта си.
— На моя страна са лордовете на Съмърсет, Ексетър и Нортъмбърланд — казва тя. — Северна Англия е наша. Ще потеглим на юг и когато Уорик излезе да защитава Лондон, ще го смажем.
— Той ще може да настрои Лондон срещу вас — предупреждавам я. — А в провинцията са ужасени от вашата армия, съвсем не са готови да ви посрещнат с „добре дошла“.
Тя се разсмива на висок глас.
— Аз вдигнах шотландците и севера срещу него — казва. — Ще бъдат твърде изплашени дори за да вдигнат оръжие. Аз нахлувам като вълк в Англия, Жакета, с армия от вълци. Аз съм възможно най-високо върху колелото на съдбата, тази армия е непобедима, защото никой няма да се осмели да се изправи срещу нея на бойното поле. Хората бягат от нас още преди да сме се появили, превърнала съм се в лоша кралица за моя народ, бич за страната, и те ще съжаляват, че са вдигнали срещу мен меч или вила.
Яздим на юг с армията на кралицата: кралската свита е начело на напредващите войници, грабителството, плячкосването и ужасът ни следват отзад като разстилащ се шлейф, за който знаем, но не му обръщаме внимание. Някои от мъжете се отклоняват от главната колона, за да тършуват за храна, нахълтват в оборите, нападат магазини и изолирани малки ферми, изискват селата да им осигуряват храна; но има и други безумци, северняци, подобни на полудели викинги, които убиват заради самото убиване, ограбват църкви, изнасилват жени. Ние сеем ужас в Англия, връхлитаме като чума върху собствения си народ. Ричард и някои от лордовете се срамуват дълбоко и правят каквото могат, за да въдворят някакъв ред в армията, контролират собствените си наемници, настояват шотландците да вървят в строй. Но някои от другите лордове, самата кралица, и дори малкото ѝ момче, сякаш изпитват наслада да измъчват страната, която ги е отблъснала. Маргарет прилича на жена, освободена от задръжките на честта, свободна е да прави каквото ѝ харесва за пръв път в живота си, свободна е от съпруга си, свободна е от ограниченията на кралския двор, свободна е от задължаващите обноски на френска принцеса, свободна е, най-сетне, да бъде зла и коварна.