Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
По пътя настигна Буч Джани, който отиваше в града.
— Идвах при теб — каза той, като се намръщи. — В края на краищата все пак оперира Пинки, нали?
— Качвай се… Да, оперирах го. Откъде разбра?
— Доктор Берър ни каза. — Хвърли бърз поглед към доктора, който не пропусна да забележи подозрителността в него. — Лекарите мислят, че няма да преживее днешния ден.
— Съжалявам заради майка ти.
Буч се изсмя неприятно.
— Да, да, съжаляваш.
— Казах, че съжалявам заради майка ти — повтори остро докторът.
— Чух.
Известно време мълчаха.
— Намери ли си колата?
— Дали съм я намерил? — Буч се засмя тъжно. — Намерих нещо — нямам представа дали би го нарекъл кола. А знаеш ли, можел съм да я застраховам против торнадо за двайсет и пет цента. — Гласът му се разтрепери от възмущение: — Двайсет и пет цента, ама кой да се сети да я застрахова против торнадо?
Притъмняваше, откъм юг се зачу лек пукот от гръмотевица.
— Е, единствената ми надежда е — продължи Буч с присвити очи, — че не си пил, преди да оперираш Пинки.
— Виж какво, Буч — каза бавно докторът, — беше много мръсен номер от моя страна да ви докарам това торнадо.
Не се надяваше сарказмът му да попадне в целта, но очакваше отговор, когато изведнъж съзря лицето на Буч. Беше бяло като вар, устата му бе отворена, очите втренчени и смаяни, а от гърлото му се надигна скимтящ звук. Той вдигна бавно ръка пред себе си и докторът видя.
На по-малко от миля разстояние огромен черен облак с форма на пумпал изпълни небето и се понесе към тях, като се поклащаше и въртеше, а пред него вече се долавяше повалящият свирещ вятър.
— Връща се! — изкрещя докторът.
На петдесет ярда пред тях се намираше старият железен мост над Билби Крийк. Той настъпи яко педала на газта и подкара към него. Полето беше изпълнено с хора, побягнали в същата посока. Когато стигнаха моста, той изскочи навън и дръпна Буч за ръката.
— Излизай, глупако! Излизай!
От колата се изтърси безчувствена маса, в следващия миг заедно с още пет-шест души се намериха под триъгълния свод, който мостът образуваше с брега.
— Насам ли идва?
— Не, завива!
— Оставихме дядо!
— О, спаси ме, спаси ме! Исусе, спаси ме! Помогни ми!
— Исусе, спаси душата ми!
Вятърът бързо премина над тях, а под моста се извиха тънки вихрушки с такава сила, че докторът настръхна. Веднага след това настана вакуум, без никакъв повей, и изведнъж плисна дъжд. Докторът изпълзя до ръба на моста и внимателно подаде глава.
— Отмина — каза той. — Ние усетихме само периферията, центърът премина вдясно от нас.
Виждаше го ясно, в един миг можа да различи някои от предметите, които влачеше — храсти, малки дръвчета, дъски, изкъртени буци пръст. Изпълзя навън, след това извади часовника си и се опита да засече времето, но непрогледната дъждовна завеса размазваше циферблата пред погледа му.
Вир-вода, той се прибра обратно. Буч лежеше разтреперан в най-отдалечения ъгъл и докторът го разтърси.
— Отиде към вашата къща! — извика му той. — Бъди мъж! Кой е там?
— Никой — изпъшка Буч. — Всички са при Пинки.
Дъждът вече се бе обърнал на градушка — първо дребни топчета, след тях по-едри, докато звукът им се превърна в оглушително барабанене върху железния мост.
Пощадените клетници под моста започнаха бавно да се съвземат и в облекчението си някои се разкискаха истерично. След определена граница на напрежение нервната система започва да прави своите преходи без оглед на достойнство или разум. Дори и докторът почувства заразата.
— Това е по-лошо от бедствие — каза той сухо. — Започва да става досадно.
IV
През тази пролет нямаше да има повече случаи на торнадо в Алабама. Второто — всички смятаха, че е първото, което се е върнало, тъй като за хората от окръга Чилтън то беше станало одушевена сила, направо езически бог — отне дузина къщи и нарани трийсетина души. Но този път — може би защото всеки си бе измислил начин да се предпази — нямаше смъртни случаи. Последният му театрален поклон се състоеше в преминаване по главната улица на Бендинг, при което повали телефонните стълбове и изпочупи витрините на три магазина, в това число и на дрогерията на доктор Джани.