Господарят на войната

— Не! — ужасен извика той и се дръпна от мен. — Тя ми каза да не ти казвам — добави той с дрезгав шепот.

— Как да я разруша?

Той се засмя.

— Ти ли, Дерфел? Ти ли ще се бориш с моята магия?

— Кажи ми как! — настоях аз.

Той отново дойде до решетките, завъртя празните си очни ябълки наляво и надясно, сякаш проверяваше дали някой враг не ни подслушва.

— Седем пъти и три — каза той, — сънувах на Карн Игли.

Пак се бе върнал в лудостта, и през цялата нощ щом се опитах да измъкна от него тайните на болестта на Сийнуин, той изпадаше в това състояние. Започваше да бръщолеви за сънища, за житеното момиче, което любил край водите на Клеруен или за кучетата на Тригуилт, които беше убеден, че го преследват.

— Затова съм зад тия решетки, Дерфел — каза той, удряйки по дъските, — за да не могат кучетата да ме стигнат, а и очи нямам, за да не могат да ме виждат. Кучетата не могат да ти видят, нали знаеш, ако нямаш очи. Трябва да запомниш това.

— Нимю ще върне ли Боговете? — попитах го по едно време.

— Точно за това тя отнеме моя разум, Дерфел — отвърна Мерлин.

— Ще успее ли?

— Добър въпрос! Отличен въпрос! Въпрос, който непрекъснато си задавам. Той седна и обгърна кокалестите си колене. — На мен не ми достигна куражът, нали? Предадох сам себе си. Но Нимю няма. Тя ще стигне до горчивия край, Дерфел.

— Но ще успее ли?

— Бих искал да си имам котка — каза той след малко. — Наистина ми липсват.

— Кажи ми за призоваването.

— Вече знаеш за него! — възмутено каза той. — Нимю ще намери Екскалибур, ще докара горкия Гуидър, и ритуалите ще бъдат изпълнени както трябва. Тук в планината. Но ще дойдат ли Боговете? Това е въпросът, нали? Ти почиташ Митра, нали?

— Да, лорд.

— И какво знаеш за Митра?

— Бог на войниците, роден в пещера. Той е Богът на слънцето.

Мерлин се изсмя.

— Толкова малко знаеш! Той е Богът на клетвите. Знаеш ли това? А знаеш ли степените на митраизма? Колко степени имате?

Аз се поколебах, защото нямах желание да разкривам тайните на мистериите.

— Не ставай смешен, Дерфел! — каза Мерлин, и в гласа му нямаше и следа от лудост. — Колко? Две? Три?

— Две, лорд.

— Значи сте забравили останалите пет! Какви са вашите две?

— Войник и Баща.

— Miles и Pater трябва да се наричат. А някога имаше и Leo, Corax, Perses, и Heliodromus. Колко малко знаете за вашия нещастен Бог, но тогава вашият култ към него е само едно подобие на култ. Изкачвате ли се по стълбата със седемте стъпала?

— Не, лорд.

— Пиете ли виното и хляба?

— Това го правят християните, лорд — запротестирах аз.

— Християните! Какви малоумниците сте вие! Майката на Митра била девица, пастири и мъдреци дошли да видят нейното новородено дете, а самият Митра като пораснал станал лечител и учител. Имал дванадесет ученици, а в навечерието на смъртта си, той им дал прощална вечеря с хляб и вино. Бил погребан в скална гробница и възкръснал и направил това много преди християните да приковат своя Бог към някакво дърво. Вие оставихте християните да откраднат дрехите на вашия Бог, Дерфел!