Господарят на войната

Вървях два дни докато стигна до дома; два дни мрачни размисли и никакъв отговор. Гуидър пръв ме видя да идвам по главната улица на Иска и се спусна да ме посрещне.

— Тя е по-добре от преди, лорд — викна той.

— Но положението й се влошава отново — казах аз. Той се поколеба.

— Да. Но преди две нощи помислихме, че вече оздравява.

Гуидър ме погледна тревожно, обезпокоен от мрачното ми изражение.

— И оттогава с всеки изминат ден тя отново става все по-зле.

— Все пак трябва да има някаква надежда — опита се да ме окуражи Гуидър.

— Може би — казах аз, макар да не виждах никаква надежда. Отидох при Сийнуин. Тя ме позна и се опита да се усмихне, но болката отново нарастваше вътре в нея и усмивката се превърна с предсмъртна гримаса. Косата й отново бе започнала да расте, но бе съвсем бяла. Наведох се над нея, както си бях мръсен, и я целунах по челото.

Преоблякох се, измих се и се избръснах, закачих Хюелбейн на кръста си и отидох при Артур. Разказах му всичко, което ми беше казала Нимю, но Артур нямаше отговор, или поне нямаше отговор, който да сподели с мен. Не можеше да ми каже в лицето, че няма да предаде Гуидър доброволно, защото с това обричаше Сийнуин. Безизходицата го ядоса.

— Наслушах се на тези глупости, Дерфел.

— Глупост, която довежда Сийнуин до агония, господарю — упрекнах го аз.

— Тогава значи трябва да я излекуваме — каза той, но съвестта му го накара да замълчи. Намръщи се. — Ти вярваш ли, че Гуидър ще оживее отново ако го поставят в Свещения съд?

Помислих малко. И не можах да го излъжа.

— Не, господарю.

— Нито пък аз — призна той и прати да извикат Гуинивиър. Единственото, което тя можа да измисли бе да ни предложим да говорим с Талиезин.

Талиезин изслуша разказа ми.

— Избройте пак проклятията, лорд — помоли той след като свърших.

— Проклятието на огъня, проклятието на водата, проклятието на трънката и тъмното проклятие на Отвъдното тяло.

Той трепна, когато чу последното проклятие.

— Първите три мога да премахна, но последното… Не познавам никой, който може да го премахне.

— Защо? — рязко попита Гуинивиър. Талиезин вдигна рамене.

— Това е по-висшето познание, лейди. Друидът се учи и след като завърши обучението си, усвоява нови тайнства. А аз не съм минал по този път. Подозирам, че в Британия само Мерлин е минал по него. Отвъдното тяло е велика магия и за да й се противопоставим ни трябва също толкова велика магия. Уви, аз не разполагам с такова оръжие.