Господарят на войната

Последвах я между двата изправени камъни по пътека, която водеше в една пещера в скалата. Не беше дълбока пещера, в нея имаше място само колкото да легне по гръб гол човек, и отначало ми се стори, че виждам гол мъж да лежи в сенките на пещерата. Олуен застана до мен и се опитваше да ми хване ръката, но аз я отблъснах, а през това време лудите ме притиснаха отвсякъде, мъчейки се да видят какво лежи на каменния под.

Малък огън блещукаше в пещерата, и на мъждивата му светлина видях, че това не беше мъж, легнал на скалата, а глинена фигура на жена в естествен ръст с грубо оформени гърди, разтворени крака и някакво елементарно лице. Нимю наведе глава да влезе в пещерата и клекна край главата на глинената фигура.

— Ето твоята жена, Дерфел Кадарн — каза тя.

Олуен се засмя и вдигна очи с усмивка към мен.

— Жена ти, лорд! — поясни тя, в случай че не съм разбрал.

Аз се вгледах в гротескната глинена фигура, после в Нимю.

— Моята жена ли?

— Това е Отвъдното тяло на Сийнуин, глупако! — каза Нимю, — а аз съм нейната гибел.

В дъното на пещерата имаше изпокъсана кошница — Кошницата на Гаранхир, и тя бе от Съкровищата на Британия. Нимю извади от нея букетче изсъхнали горски плодове. Наведе се притисна една боровинка в непечената глина, от която бе направено женското тяло. — Нова рана, Дерфел! — каза тя, и аз видях, че по глинената повърхност имаше и други боровинки. — И още една, и още една! — Тя се смееше, докато вкарваше боровинките в червената глина. — Да й причиним ли болка, Дерфел? Да я накараме ли да пищи?

Като каза това, тя извади груб нож от колана си, Ножа на Лауфродед, и заби очуканото му острие в глинената глава на жената. — О, сега тя пищи! — каза ми Нимю — Опитват се да я задържат на леглото, но болката е толкова силна, толкова силна!