Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Накрая се предаде и вля малко лечителска сила в тялото си, но образът не изчезна. Заля го вълна от ужас, но не неговия. Той зърна зелена мантия и разпозна присъствието. Лорд Сарли.
Лечителят ли изпращаше тези образи? Не приличаше на съзнателно послание... Ротан видя Карико с нож в ръка. Сачаканецът се наклони към магьосника. Устните му се изкривиха в жестока усмивка.
— Гледай сега, убиецо на роби.
Ротан усети прилив на болка, последван от слабо, но ужасно чувство за парализа и страх. Постепенно усещането за съзнанието на лорд Сарли избледня и рязко се изключи.
Ротан си пое дъх и огледа околностите. Конят му стоеше неподвижно. Покрай него бързаха мъже и жени и го поглеждаха нервно.
„Кръвен камък! – помисли си Ротан. – Карико сигурно го е сложил на лорд Сарли. – Той потрепери, когато осъзна, че е почувствал смъртта на Сарли. – Той възнамерява да ми показва смъртта на всеки магьосник, когото убива”.
Следващият можеше да бъде Дориен или Денил.
Ротан смушка коня си и препусна към града.
Глава 34
Ловът започва
Облакът прах от разрушената стена все още висеше над града. По улиците не се виждаше жива душа, но от време на време Лорлън забелязваше раздвижване край прозорците на напуснатите домове. В очакване на появата на ичаните и заповед на Болкан, двамата с Оусън бяха намерили убежище в една от къщите срещу двореца.
Той не знаеше колко са оцелелите магьосници и колко сила им беше останала, но скоро щеше да разбере.
— Ето тук. Седнете – промърмори Оусън.
Лорлън се обърна и видя, че помощникът му носи старинен стол. Когато го постави на земята, Лорлън успя да изобрази усмивка.
— Благодаря. Едва ли ще го ползвам дълго.
Младият магьосник погледна към улицата.
— Не. Те са тук.
Лорлън отново погледна през прозореца и видя как от облака прах се появяват шест фигури. Сачаканците вървяха бавно към двореца. Карико погледна към стената.
„Не, няма да ви позволим отново да взривите стената под краката ни” – помисли си Лорлън, докато се приближаваше до вратата.
— Атака!
Лорлън отвори вратата и излезе навън, следван от Оусън. Появиха се и останалите магьосници и образуваха полукръг около сачаканците. Лорлън вля силата си в общия щит и нанесе удар върху ичаните.
Сачаканците се обърнаха към тях. В съзнанието на Лорлън проблесна образът на единия от ичаните. Всички гилдийци атакуваха едновременно мъжа. Силата на ударите им го отблъсна назад към стената на двореца, а ответният огън на сачаканците принуди Гилдията да се съсредоточи върху бариерата си.
Ударите, които се стовариха върху общия им щит, имаха съкрушителна сила. Половината от магьосниците в полукръга побягнаха и Лорлън усети пристъп на страх и тревога. Ако продължаваха да ги засипват с такива удари, Гилдията щеше бързо да отслабне.
— Отстъпление.
По заповед на Болкан всички магьосници отстъпиха назад към къщите и уличките, от които се бяха появили. Ичаните започнаха да настъпват напред.
— Трябва да свалим поне един от тях – изпъшка Оусън.
— Ти поддържай щита, аз ще удрям – отвърна Лорлън. – Само да стигнем по-близо до къщата.
Те свиха към вратата. Щом я достигнаха, Лорлън се спря.
— Сега!
Лорлън свали щита си и вложи цялата си останала сила в удар по отслабения ичани. Сачаканецът залитна и щом забелязаха слабостта му, останалите магьосници го засипаха с удари. Мъжът извика – крясък, изпълнен с ярост и страх – и щитът му падна. Следващият удар го отхвърли към стената на двореца, която се изкриви около него. Той клюмна и се свлече на земята.
От всички страни се разнесоха радостни викове, но те бързо секнаха, когато ичаните започнаха да отвръщат с мощни удари. Оусън издаде приглушен звук.
— Влизай... вътре... – успя да произнесе той през стиснатите си зъби.
Лорлън проследи погледа на Оусън и стомахът му се сви от ужас, когато видя, че водачът на ичаните, Карико, се приближава към тях и засипва щита на Оусън с дъжд от удари. Лорлън го улови за ръката и го вкара в къщата. Стената се разтресе от ударите на Карико и ги засипа с дърво и тухли. Щитът на Оусън се разпадна.
— Не – изпъшка той. – Не още!
Лорлън сграбчи Оусън за раменете и го избута встрани.
Разнесе се взрив. По тавана пробягаха пукнатини и фасадната стена се срути навътре. Лорлън падна на колене. Неимоверна тежест го притисна към пода, изкарвайки въздуха от дробовете му. В настъпилата тишина той усещаше само нарастващата болка. Насочи зрението си навътре в тялото си и застина в ужасяващо разбиране, когато видя натрошените кости и разкъсани органи.