Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ест! Пуснете ги долу!
„Няма да го направят!“ — помисли си Локи точно в мига, в който го направиха.
Пълната с пленници мрежа падна надолу и от гърлата на мъжете, водили в относително мълчание убийствената битка на борда на „Земеродно рибарче“, неволно се изтръгнаха скимтене и писъци. Ръбовете на мрежата се поотпуснаха и поне имаше място да се блъскат и препъват, когато паднаха във водата — или по-точно върху странно поддаващата бариера от мрежа и платно, под която водата беше като възглавница.
Потъркаляха се — безредна, крещяща маса, докато краищата на капана им се отпуснаха върху вълните и топлата тъмна вода се застича покрай тях. За един кратък миг Локи наистина бе обзет от паника — и как да не бъде, щом възлите около ръцете и краката му си бяха съвсем истински. Но след няколко мига краищата на подплатената мрежа отново се вдигнаха нагоре и се вдигнаха над океанската повърхност. Водата, която загреба тя заедно с пленниците, стигаше до кръста на Локи и сега платното съдържаше нещо като затворена локва, из която газеха.
— Всички добре ли са? — Това беше Джийн. Локи видя, че се е хванал за ръба на мрежата точно срещу него. Между тях половин дузина мъже се блъскаха и пляскаха във водата. Локи осъзна, че Джийн се чувства съвсем добре на мястото си, и се навъси.
— Веселба, мама му стара — смънка Стрева, подпрял се на една ръка. Другата бе привързана с груба превръзка на гърдите му. Неколцина бивши Вестоносци имаха счупени кости и почти всичките — рани и охлузвания, но не пощадиха и не изключиха от ритуала никого заради болежките му.
— Госпожо съдия! — Локи чу гласа на Делмастро и вдигна очи. Лейтенантът се взираше в тях от входа на бакборда с фенер в ръка. Мрежата се люшкаше във водата на три-четири стъпки от тъмния корпус на „Орхидеята“. — Госпожо съдия, те не се давят!
— Какво? — Дракаша застана до Делмастро, отново нахлупила перуката на главата си, още по-накривена отпреди. — Копеленца малки невъзпитани! Как смеете да губите времето на съда с този нелеп отказ да бъдете екзекутирани! Писарю, помогни им да се удавят!
— Ест, госпожо, незабавна помощ за удавяне! Помпите, готови! Помпите, помпай!
Двойка моряци застанаха на парапета и издърпаха помежду си брезентовия маркуч. Локи се обърна точно когато топлата солена вода рукна върху всички. „Не е чак толкова зле“ — помисли си той само мигове преди нещо много по-твърдо от водата да го шляпне болезнено по главата.
Бомбардировката с новото унижение — намазани със смазка кълчища, както бързо разбра Локи — беше всеобща и енергична. Моряците се бяха наредили на парапета и замеряха затворените в мрежата пленници със същински дъжд от парцали и върви, издаващи познатата ненавистна воня на същата онази смазка, с която няколко сутрини беше мазал мачтите. Нападението продължи няколко минути и накрая Локи нямаше представа къде свършва смазката и къде почваха дрехите му, а водата в малкото им ограждение се покри с хлъзгав слой от гадост.
— Не е за вярване! — провикна се Делмастро. — Госпожо съдия, още са живи!
— И не са се удавили?
Замира отново се появи на парапета и тържествено свали перуката си.
— Проклятие! Морето отказва да ги приеме. Налага се да ги върнем на борда.
След малко въжетата горе се натегнаха и малкият затвор от мрежа и платно се заиздига над водата. И май че тъкмо навреме, защото Локи усети как под нозете му нещо грамадно и мощно се отърка в бариерата, и потръпна. След мигове те милостиво се издигнаха над вълните и, със скърцане, продължаваха постепенно да се издигат.
— Освободете макарата! — извика Делмастро.
Локи мярна как една дребна жена се изкатери по оплетените въжета горе и измъкна задържащия лост от голямата дървена макара, на която бе окачена мрежата. Локи разпозна кръглия метален лагер вътре в макарата — обилно смазан, той позволяваше дори неудобни, тежки товари да се вдигат с лекота. Товари като тях.
Моряците се наредиха на парапета, хванаха мрежата и я залюляха. Съвсем скоро пленниците се въртяха с такава бясна скорост, че им се повдигаше, а наоколо хвърчаха откъслеци от света — тъмна вода… лампи на палубата… тъмна вода… лампи на палубата…
— О, богове — възкликна някой миг преди да повърне шумно. Изведнъж тълпата се лашна по-далеч от него, а Локи се вкопчи мрачно в ръба на мрежата и се опитваше да издържи на ритащата, тресяща и въртяща се маса от мъже.
— Измийте ги! — провикна се Делмастро. — Помпите, помпай!
Мощният поток от солена вода отново ги обля и те се завъртяха бясно. Локи засичаше струята през няколко мига, когато въртенето го подставеше под нея. С минутите все повече му се виеше свят и, както май ставаше страшно на мода, той съсредоточи всяка прашинка от достойнството си в усилието да не повърне.