Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Приятелю, никакви преструвки нито от твоя, нито от моя страна! Аз бях дълбоко натъжена, когато те видях снощи да си отиваш, понеже размишлението ми подсказа, че държанието ми би могло да ти причини беда. Подобни случки могат да въвлекат темпераменти като твоя в едно опасно заблуждение, затова се реших в бъдеще да не се спирам насред път. Мислех си, че си излязъл да подишаш чист въздух и това ме зарадва, понеже се надявах, че това ще ти подействува добре, за да съм сигурна в това, застанах на прозореца и стоях там повече от час, без да видя светлина в стаята ти. Понеже мъжът ми се върна вкъщи, трябваше да си легна с тъжната увереност, че ти не си се прибрал. Ядосана поради държанието ми и още повече влюбена в теб, аз не можах почти цялата нощ да затворя очи. Тази сутрин мъжът ми заповяда на един подофицер да ти каже, че искал да говори с теб, чух как той донесе отговора, че ти още си спял, понеже си се завърнал късно вкъщи. Тези думи ме прободоха в сърцето. Аз не съм ревнива, приятелю мой, понеже зная, че ти можеш да обичаш само мен, но се страхувам от някакво нещастие. Когато най-сетне те видях да влизаш тази сутрин при мен, сърцето ми заби от радост, исках да ти покажа разкаянието си, но когато те погледнах, повярвах, че виждам друг човек. И сега проверявам отново чертите ти и въпреки волята ми по твоето лице аз чета, че ти си виновен, че си ме обидил. Кажи ми без страх, драги приятелю, дали се лъжа, и ако си ми изменил, то признай го без заобикалки. Не изменяй на любовта и истината! О, ако това е истина, аз никога не бих могла ти се сърдя, тъй като вината е моя.
През живота си съм бил принуден да лъжа често жените, които съм обичал. Но тези трогателни думи ме накараха да бъда искрен и да призная вината си. Описах й състоянието на моето сърце, пламъка в кръвта ми и объркването, които станаха причина да се озова в прегръдките на друга жена, на една недостойна. Поисках да падна на колене пред госпожа Ф., но тя кротко ме повдигна, като ми каза през сълзи:
— Вината е само моя и само аз трябва да бъда наказана. Ти никога не би сторил това, ако не те бях отблъснала.
На третия ден от тази случка аз започнах да проумявам злощастното положение, в което ме беше докарала ужасната Мелула. Бях съвсем отчаян и при мисълта, какво нещастие би сполетяло моята приятелка, ако тя беше изпълнила обещанието си през тези три дни, изпаднах почти в умопомрачение. Ако това наистина би се случило, сигурно щях да се самоубия.
Преизпълнен от мъка, започнах строга диета, надявайки се след шест седмици да бъда отново съвсем здрав, тъй като нямах понятие за моята болест. Но страданията ми още не се бяха свършили. Мелула беше изляла във вените ми всички лоши сокове, поради което бяха отровени изворите, от които се поражда животът. Познавах един стар доктор, който имаше опит в тази област, поисках му съвет и той ми обеща да ме излекува напълно за два месеца. Удържа думата си. Към началото на месец септември се почувствувах напълно здрав и почти по същото време се завърнах във Венеция.
Още когато разбрах за моето състояние, бях взел решение да съобщя всичко на госпожа Ф. Любовта й ми беше много скъпа, за да се изложа на опасността да я загубя поради липса на доверие към нея. Познавах духа й, прямотата на душата й, благородното чувство, поради които тя би ме счела само достоен за съжаление, но не и виновен, затова вярвах, че чрез откровеност би трябвало да й докажа, че бях достоен за уважението й.
Описах й съвсем откровено състоянието, в което се намирах и й казах за чувствата, които изпитвах при мисълта какви ужасни последици би могло да има за нея същото състояние. Видях я да потреперва цялата при думите ми. Тя пребледня от страх, когато й казах, че бих я счел за отмъстена, като си отнема живота.
— Покварена, подла Мелула! — извика тя. А аз се почувствувах най-големият подлец, когато разбрах какво щастие бях пожертвувал поради най-отвратителна слабост.
Целият Корфу знаеше, че бях посетил проклетата жена и всички бяха учудени да ме видят в пълно здраве, понеже числото на жертвите, с които тя се беше отнесла по същия начин както с мен, не беше малко.
Моята болест не беше единствената мъка, която ме разяждаше. Имах и други неприятности, наистина от друго естество, но не по-малко угнетяващи. Било ми писано да се завърна във Венеция като прост портупей-юнкер, какъвто бях тръгнал оттам, защото главният проведитор не удържа думата си и незаконороденият син на един благородник бе предпочетен пред мен. От този момент аз се отвратих от военното съсловие, което много повече от всички други съсловия е изложено на своеволията на деспотични капризи и реших да си избера друга професия. Забелязах, че от момента, когато се бях омърсил с Мелула, върху главата ми се струпаха всички възможни затруднения, като че искаха да ме съсипят. Най-болезнено ми беше, че осем или десет дни след заминаването на частите, господин Д. Р. ме поиска отново на своя служба и че господин Ф. трябваше да си потърси нов адютант. По този повод сеньората ми каза с натъжено лице, че по известни причини не ще можем да се виждаме повече във Венеция. Помолих я да ми спести изброяването на тези причини, защото си помислих, че те щяха да бъдат унизителни за мен. Забелязах, че мнимата богиня беше само една бедна смъртна както всички други жени и започнах да мисля, че съвсем не съм бил прав да се откажа от живота заради нея. Един ден аз прозрях до дъното на душата й. По някакъв повод тя ми каза, че ме съжалява. От това заключих, че тя не ме обича вече, защото едно любещо сърце не познава унизяващото чувство на състрадание, още повече, че презрението стои винаги близо до това тъжно чувство. От този момент не се видяхме сами. Аз я обичах още, би ми било лесно да я накарам да се изчерви, но не го направих.