Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Там, където дисциплината на врага започна да отслабва, групи рицари се врязаха в редиците на канимите и сега дългите дръжки на косите, които преди бяха толкова смъртоносни, се превърнаха в пречка.
Рицарите от земя и метал чупеха оръжията им като играчки, трупаха трупове на каними като дърва, а после надолу по хълма се спусна конницата, оставяйки след себе си планина на убити.
Не само това, Маркус видя как Антилар Максимус, стиснал във всяка ръка по един дълъг меч, се спусна право през жалките останки на унищожената Девета кохорта и разби отряд рейдъри, които тъкмо смятаха да се възползват от численото си превъзходство.
Първи алерански организирано се оттегляше зад защитата на дебелите каменни стени на руините на крепостта, отбранявайки се в плътен полукръг, докато легионерите в задните редици отстъпваха. Без да чака заповед, Първа кохорта зае външния край на отбраната. Тя трябваше да бъде последната, която да се скрие зад стените.
Звено рицари Аери с вой прелетяха достатъчно ниско, за да могат да използват копията си, и на пълна скорост започнаха да пронизват канимите. Един от рицарите се изви встрани, избягвайки вдигната коса, но краят на оръжието закачи бронята или екипировката му и той беше завлечен надолу във виещото стадо разярени рейдъри.
Когато рицарите Аери завършиха атаката си и заходиха за нова, те започнаха да падат, ранени или убити от балистите на канимите, затова бяха принудени да се оттеглят.
Най-вече благодарение на усилията на влезлите в близък бой рицари беше постигнато подобрение на ситуацията, когато канимите се нахвърлиха към постепенно отстъпващите редици на алеранците.
Град от дротици иззад новосъздадените стени забави някои от канимите, но просто не бяха достатъчно като количество, за да ги спрат, и рицарите трябваше да полагат все повече и повече сили, сега вече сражавайки се редом с легионерите.
И тогава канимите още веднъж използваха своето магьосничество.
Маркус нямаше време да се оглежда, но обърна внимание на участък с необичайно движение близо до част от повалената ограда. Там се появиха фигури на каними в мантии от много светла кожа, които бавно вървяха напред и ритмично размахваха пред себе си димящи кадилници.
Те се построиха в редица, обърнали муцуни към хълма, а после всички като един пъхнаха ноктестите си ръце в отворените торбички на коланите си, след което едновременно замахнаха с ръце, разпръсквайки като ветрило алена течност, след което всички шамани с едно движение отметнаха глави назад и завиха.
Ивици виолетов огън внезапно удариха от небето. Те попаднаха в склона точно до очевидно смъртоносните в битка рицари и се превърнаха в сфери от адски пламък и светлина.
Хората крещяха и умираха и ако този небесен огън не притежаваше огромната разрушителна сила на онзи, който беше използван срещу Първи алерански в Елинарх преди две години, то той беше по-точен, а малките изригвания безусловно произвеждаха впечатляващ ефект.
Алеранският строй се разпадна. Маркус крещеше заповеди, изваждаше ранените и нямаше представа как успява да избегне оръжията на канимите, свистящи около него.
Помнеше как разпори канима, който нападна силно обгорял рицар, в който разпозна Максимус, а след това оръжието беше избито от ръката му.
Той падна върху ранения Антилар, прикривайки и него, и себе си с щита, след това блесна стомана и до тях се появи Красус, с дълъг меч в дясната ръка и извит тежък камнимски кинжал в лявата.
Красус нанесе два смъртоносни удара за по-малко от секунда, което накара канима да отстъпи назад.
— Вътре! — извика той и се втурна напред.
Атаката не закъсня. Грациозно изглеждаща виолетова мълния небесен огън падна върху него и избухна в ослепителна сфера от горещина и светлина.
Секунда по-късно тя изчезна, оставяйки кръг от почерняла земя с Красус в центъра, недокоснат от огъня, с искрящи на неясната светлина кървавочервени скъпоценни камъни по дръжката на канимския кинжал.
Ликуващите крясъци на канимските рейдъри внезапно утихнаха, когато Антилус Красус отприщи силата, дадена му като син на Върховен лорд на Алера.
Огън обхвана острието му и се изля като вълна, достигайки стотици нечовешки воини. Някъде звънна балиста, но острието на Красус прихвана размитата стрела и с фонтан от искри я отклони.
С вика му се надигна внезапен вихър, завихрил пепел, камъчета и прах от склона, и събра всичко това в плътен облак, който да защитава остатъците от Първа кохорта от погледите на повечето врагове.