Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Успокоен, че плющенето на бичовете на охраната и бухането на тоягите им отварят път, Невал се замисли за този флот от тайнствени кораби. Можеше ли да бъдат войските на императрицата? Според източниците му тя възнамерявала да отплава след разрушителното нападение на ония наемници. Накъде другаде би отплавала, освен към Кюон? Предпочитаното пристанище при всеки поход във вътрешността. Ала как би могла да пристигне толкова скоро? На толкова многоброен флот би отнело повече от две седмици да доплава от Унта — и това като оставим настрана обичайните забавяния. Не, по силата на логиката трябваше да бъде някаква друга войска. Следователно, като изключим възможното, но невероятно нахлуване от Корел, от Дженабарис, от легендарния Периш, загадъчния Немил, от чутовния Ассаил или от империята, за която нашепваха най-отдалечените му търговски партньори — Летери, или някакво подобно безсмислено име — оставаха събраните от съгледвачите му слухове за събиране на кораби в Западен Фалар. Ала флот от Фалар да напада? С каква цел?

Вонята на крайбрежната улица — стара изгнила на слънцето риба и човешки изпражнения — проникна в паланкина и Невал усилено затърси своята торбичка с благоухания; изрови я от едно от чекмедженцата и я притисна към носа си. В името на мъртвата Полиел! Как човек да живее така? Как можеха да очакват от него дори да мисли? Паланкинът се забави. Наоколо бърбореха гласове.

— Гротен!

Капитанът на телопазителите мушна глава между завесите.

— Слушам?

— Какво е? Какво се вижда?

— Много кораби. Всякакви видове. Дори и търговски кораби на Сините моранти.

— Сини морантски съдове? Как би могъл да различиш такъв плавателен съд от кой да е друг?

Началникът на охраната сви широките си рамене и разклати паланкина.

— Понеже платната са сини?

Невал поглади брадата си.

— О, да. Знамена? Някакви знамена? Усети ли се да гледаш за тях?

Неуверено мръщене.

— Е, все още са доста далеч. Но тука има една старица, и тя казва, че била вещица. Казва, че можела да гледа през очите на птиците. Казва, че щяла да погледне за половин сребърник.

— Половин сребърник! Кажи на дъртофелницата, че за половин сребърник аз ще погледна през задника на къртица. Не, почакай, я да отгатнем какво ще види през окото на птица — риби! Риби и вода! Че какво друго ще гледа някоя проклета птица!

Гротен обидено се дръпна.

— Това беше само предложение. Както и да е… — и той погледна, размени думи с някого и отново надзърна вътре. — Талийци. Вдигнали са синьото знаме на Тали.