Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 384
Перейти на страницу:

— Затворете вратата — започна Маке.

Окс с неохота го направи и каза:

— Добре би било да имате хубаво обяснение за това нахлуване.

— Седни и млъкни — отговори му Маке.

Окс бе зашеметен. Сигурно не му бяха нареждали да мълчи от детските му години. Обикновено духовниците не получаваха обиди, дори и от полицията.

Националсоциалистите обаче не обръщаха внимание на подобни условности.

— Това е скандал! — успя да произнесе Окс най-накрая. После седна. Вън от стаята запротестира женски глас — навярно съпругата. Пасторът чу, пребледня и стана от стола си.

Маке го бутна надолу.

— Седете си на мястото.

Окс бе едър мъж, по-висок от инспектора, но не се възпротиви. На Маке му харесваше да вижда такива помпозни персони смалени от страха.

— Кой сте Вие? — попита го Окс.

Маке никога не казваше. Разбира се, те можеха да се досеттят, но се страхуваха повече, ако не знаеха със сигурност. По-нататък, при невероятния случай да им бъдат задавани въпроси, целият екип щеше да се закълне, че най-напред са се представили като полицейски служители и са показали значките си. Инспекторът излезе от стаята. Хората му наблъскваха няколко деца в салона. Маке нареди на Райнхолд Вагнер да отиде в кабинета и да държи Окс там. После отиде след децата в другата стая. Завесите бяха на цветя, на полицата на камината имаше семейни снимки; удобните столове бяха тапицирани с карирана тъкан. Хубав дом и мило семейство. Защо не бяха лоялни към Райха и не си гледаха работата? Прислужницата стоеше до прозореца, притиснала устата си с ръка, сякаш да заглуши вика си. Четири деца бяха скупчени около жената на Окс, обикновена, едрогърдеста особа над тридесетина години. Тя държеше на ръце четвърто дете — момиченце на около две години с руси къдрици.

Маке я погали по главата:

— Как се казва тя? — попита той.

Госпожа Окс бе ужасена. Тя прошепна:

— Лизелоте. Какво искате от нас?

— Ела при чичо Томас, малка Лизелоте — каза Маке и протегна ръце. — Не! — извика госпожа Окс. Тя хвана по-здраво детето и се извърна настрана.

Лизелоте заплака силно.

Маке кимна на Клаус Рихтер.

Той сграбчи госпожа Окс откъм гърба, дръпна ръцете й назад и тя изпусна детето. Маке го хвана преди да падне. То се заизвива като риба, но той я хвана още по-здраво, както би задържал котка. Тя писна още по-силно. Към инспектора се втурна момче на около дванадесет години и го удари с малките си юмруци без ефект. Маке реши, че е дошло времето да го научи да уважава властите. Той постави Лизелоте на лявото си бедро, после с дясната си ръка хвана момчето за предницата на ризата и го запокити през стаята право в един от столовете. Момчето извика от страх, а госпожа Окс изпищя. Столът се наклони назад и хлапето падна на пода. Не беше наранен, но заплака. Маке изведе Лизелоте в антрето. Тя запищя с пълно гърло за мйка си. Маке я остави. Момиченцето изтича към вратата на салона, затропа по нея и завика от уплаха. Инспекторът си отбеляза, че още не се е научила да отваря. Той остави детето в антрето и се върна в кабинета. Вагнер стоеше до вратата и я пазеше; в средата на стаята стоеше Окс, побелял от страх. — Какво вършите с децата ми? — попита той. — Защо Лизелоте пищи?

— Ще напишете писмо — започна Маке.

— Да, каквото и да е — каза Окс и отиде до бюрото.

— Не сега, по-късно.

— Добре.

Маке се наслаждаваше. Рухването на Окс беше пълно, за разлика от Вернер. — Писмо до министъра на правосъдието — продължи той.

— Значи всичко е за това.

— Ще напишете, че сте разбрал, че заявленията от първото Ви писмо не са верни. Бил сте подведен от комунистически конспиратори. Ще се извините на министъра за причинените от невнимателните Ви действия неприятности и ще го уверите, че повече няма да говорите за тези неща с никого.

— Да, да, ще го направя. Те какво правят с жена ми?

— Нищо. Пищи заради това, което ще й се случи, ако Вие не напишете писмото.

— Искам да я видя.

— Ако ми досаждате с глупавите си искания, става по-зле за нея.

— Разбира се, съжалявам, простете.

Противниците на националсоциализма бяха толкова слаби. — Напишете писмото тази вечер и го изпратете утре сутринта.

— Да. Да Ви изпратя ли копие?

— Писмото Ви ще дойде при мен, идиот такъв. Да не мислите, че министърът лично чете безумните Ви драсканици?

— Не, не, разбира се.

Маке отиде до вратата.

— И стойте настрана от хора като Валтер фон Улрих.

— Да, обещавам.

1 ... 184 185 186 187 188 189 190 191 192 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)