Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Как можеше да се сдобие с тях?
След литургията излезе от църквата заедно с Фрида и Вернер. Тя ги отдръпна от родителите им и започна: — Мисля, че трябва да намерим доказателства за ставащото. Фрида веднага схвана какво има тя предвид. — Трябва да отидем до Акелберг — каза тя. — Да посетим болницата. Вернер бе предложил това още в началото, но бяха решили да започнат разследването си в Берлин. Сега Карла обмисляше идеята отново.
— Ще ни трябват разрешителни за пътуване.
— Как да уредим това?
Карла щракна с пръсти.
— И двете членуваме в Колоездачен Клуб Меркурий. Те могат да издействат разрешителни за някоя велосипедна екскурзия. Ставаше дума точно за любимото нещо на националсоциалисте — здравословно раздвижване за младежта вън от града.
— Ще можем ли да влезем в болницата?
— Можем да опитаме.
Вернер се обади:
— Смятам, че трябва да се откажете.
Карла бе смаяна:
— Какво имаш предвид?
— Очевидно пастор Окс е бил изплашен до смърт. Това е много опасна работа. Можете да бъдете хвърлени в затвор и изтезавани. А това няма да върне обратно Аксел и Курт.
Тя го изгледа невярващо.
— Искаш ние да се откажем?
— Трябва да се откажете. Говорите така, сякаш Германия е свободна страна! И двете ще бъдете убити, да знаете. — Трябва да рискуваме! — ядосано му възрази Карла. — Не ме занимавайте с това — отговори й Вернер. — И аз имах посещение от Гестапо.
Карла веднага промени тона:
— О, Вернер, какво стана?
— Засега — само заплахи. Ако продължа да задавам въпроси пращат ме на фронтовата линия.
— О, слава Богу, че не е нещо по-лошо.
— И това е достатъчно зле.
Момичетата се умълчаха за миг, после Фрида изрече на глас мислите на Карла: — Това е по-важно от работата ти — трябва да сме наясно по въпроса. — Не ми обяснявай с какво трябва да съм наясно — прекъсна я Вернер. Изглеждаше ядосан, но Карла усещаше, че всъщност се срамува.
— Не твоята кариера е под въпрос — продължи той.
— А и ти не си се срещала с Гестапо.
Карла бе изумена. Мислеше си, че познава Вернер. Сигурна бе, че ще гледа на тези проблеми по нейния начин. — Всъщност, аз се срещнах с тях — обади се тя. — Арестуваха баща ми.
Фрида се ужаси:
— О, Карла! — каза тя и я прегърна.
— Не можем да открием къде е — добави Карла.
Вернер не показа никакво съчувствие:
— Тогава си наясно, че не бива да им се противиш! — изтресе той. — Щели са и теб да арестуват, ако инспектор Маке не смяташе, че момичетата не са опасни. На Карла й се доплака. Беше на път да се влюби във Вернер, а ето че той се оказа страхливец.
Фрида го попита:
— Да не би да казваш, че няма да ни помогнеш?
— Да.
— Защото искаш да си запазиш работата?
— Безсмислено е — не можете да ги победите!
Карла му беше бясна заради страхливостта и пораженството:
— Не можем просто да допуснем това да се случи!
— Откритото противопоставяне е безумие. Има и други начини да им се противопоставиш.
Карла го попита:
— Как? Като работиш по-бавно, както пише в онези листовки? Това няма да ги спре да убиват деца с увреждания! — Опозицията срещу правителството е самоубийство!
— Всичко друго е страхливост!
— Отказвам да приемам осъждане от две момичета! — и с тези думи той си тръгна. Карла сдържаше сълзите си. Не можеше да заплаче пред двестате души, събрали се пред църквата на слънце.
Фрида беше колкото разстроена, толкова и озадачена:
— Различен е — пророни отчаяно тя. — Познавам го цял живот. Нещо става; нещо, за което той не говори с нас.
Майката на Карла дойде при тях. Не забеляза притеснението на дъщеря си, което беше необичайно. — Никой не знае нищо! — отчаяно каза тя. — Не мога да открия къде е баща ти.
— Ще продължим да го търсим — отговори Карла.