Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Вернер изглеждаше поразен, но не поде спор.
Володя разбра, че с убеждаването на Вернер да изостави борбата си ще помогне на нацистите да прикрият своите престъпления. Отхвърли неудобната мисъл настрани. — Ще запазиш работата си при генерал Дорн, ако обещаеш да оставиш това? — Да. Те искат това. Само че няма да ги оставя да убият брат ми и после да го потулят. Ще ме изпратят на фронта, но аз няма да замълча. — Какво според теб ще ти направят, когато разберат колко си непримирим?
— Ще ме хвърлят в някой лагер.
— Какво ще допринесе това?
— Просто не мога да оставя това така.
Володя трябваше отново да привлече Вернер, но засега не му се отдаваше. Вернер имаше отговор за всичко.
Беше умен — именно затова и бе толкова ценен източник на информация.
— Ами другите? — попита го Володя.
— Кои други?
— Сигурно има още хиляди деца и възрастни хора с увреждания. Нацистите всички ли ще избият?
— Вероятно.
— Със сигурност няма да успееш да ги спреш, ако си в концентрационен лагер.
За пръв път Вернер не отговори.
Володя се извърна от водата и огледа гробището. Млад мъж в костюм бе коленичил пред малък надгробен камък. Опашка? Капитан Пешков се загледа внимателно. Мъжът се тресеше от плач и изглеждаше истински — агентурата на контраразузнаването не блестеше с актьорски способности.
— Виж го — каза Володя на Вернер.
— Защо?
— Скърби. Това правиш и ти.
— И?
— Просто гледай.
Минута по-късно мъжът стана, избърса лицето си с кърпичка и си тръгна.
Пешков продължи:
— Сега е щастлив. Скръбта е за това. Тя не постига нищо, но така просто се чувстваш по-добре. — Смяташ, че задавам въпроси, просто за да се чувствам по-добре?
Володя се обърна и го погледна в очите.
— Не те упреквам — каза той. — Искаш да узнаеш истината и да я разгласиш. Но помисли логично. Единственият начин това да свърши е режимът да бъде съборен. Единственият начин това да стане е нацистите да бъдат разгромени от Червената армия.
— Може би.
Володя обнадеждено установи, че Вернер поддава.
— Може би? — продължи той. — А кой друг?
Британците са на колене и отчаяно опитват да отблъснат Луфтвафе. Американците не се интересуват от европейските разправии. Всички останали подкрепят фашистите.
Той постави ръце на раменете на Валтер.
— Червената армия е единствената ти надежда, приятелю мой. Ако загубим, нацистите ще убиват деца с увреждания — и евреи, и комунисти, и хомосексуалисти — още хиляда кървави години.
— Да — призна Вернер. — Прав си.
VII
Карла и майка й отидоха на църква в неделя. Мод бе разстроена от ареста на Валтер и много искаше да разбере къде е отведен. Разбира се, Гестапо отказваше да даде каквато и да е информация. Църквата на пастор Окс обаче беше популярна, идваха хора от заможните квартали, а и в конгрегацията се числяха влиятелни личности; един или двама от тях можеха да се поразровят. Карла склони глава и се помоли баща й да не е бил подложен на изтезания или бит. Не вярваше в силата на молитвите, но бе достатъчно отчаяна, за да опита каквото и да е. Зарадва се при вида на семейство Франк, седнали няколко реда пред тях. Проучваше тила на Вернер — на врата косата му бе леко къдрава, за разлика от останалите мъже, които бяха късо подстригани на черта. Тя бе докоснала врата му и бе целунала шията му. Вернер беше прекрасен. Всяка вечер, преди да заспи, тя изживяваше отново вечерта, когато отидоха до Грюневалд. Но не бе влюбена в него, каза си тя.
Все още не.
При влизането на пастор Окс тя веднага видя, че той е смазан. Промяната беше ужасяваща. Отиде бавно до аналоя, с клюмнала глава и увиснали рамене; няколко човека от конгрегацията си зашепнаха загрижено. Безизразно изрецитира молитвите, а после прочете проповедта си от книга. Карла работеше като сестра вече две години и разпозна симптомите на депресията. Предположи, че и той е бил посетен от Гестапо. Забеляза, че госпожа Окс и петте деца не бяха на обичайното място на първия ред. Докато пееха последния химн, Карла си даде обет, че няма да се откаже, въпреки уплахата си. Все още имаше съюзници — Фрида, Вернер и Хайнрих. Но какво можеха да направят те? Щеше й се да има солидно доказателство за извършваното от нацистите. Лично тя нямаше съмнения, че те избиват хората с увреждания — беше очевидно заради реакцията на Гестапо. Не можеше обаче да убеди останалите хора без конкретни доказателства.