Зимата на света [bg]

Този човек имаше смелостта да пише за престъпления! Не му ли беше минало през ума, че обвиняването на правителствени учреждения в извършване на незаконни действия е само по себе си незаконно действие? Да не би да си въобразяваше, че живее в някаква дегенерирала либерална демокрация? Маке знаеше за какво протестира Окс. Програмата бе наречена Акция Т4 заради адреса си, улица „Тиргартен“ №4. Агенцията официално се наричаше Благотворителна фондация за лечение и лечебни домове, въпреки че работеше под надзора на личния кабинет на Хитлер — канцеларията на фюрера. Работата й беше да урежда безболезнената смърт на хората с увреждания, които не можеха да оцеляват без скъпи грижи. През последните две години беше свършила отлична работа при премахването на десетки хиляди безполезни хора. Проблемът бе, че немското обществено мнение все още не бе достатъчно зряло, за да разбере нуждата от тези умъртвявания, тъй че програмата трябваше да се пази в тайна. Маке беше посветен в тайната. Бяха го повишили в инспектор и най-накрая бе допуснат в елитната военизирана организация на партията —Шуцщафел, или СС. Осведомиха го за Акция Т4, когато му възложиха случая Окс. Изпитваше гордост — вече бе истински посветен. За нещастие, хората са били небрежни и имаше опасност тайната на Акция Т4 да излезе наяве. Работата на Маке бе да прекрати изтичането на информация. Предварителните проучвания бързо установиха, че трима души трябва да бъдат заставени да млъкнат — пастор Окс, Валтер фон Улрих и Вернер Франк. Франк бе по-големият син на производител на радиоапарати, който бе оказал важна подкрепа на националсоциалистите в ранния период. В началото самият фабрикант, Лудвиг Франк, много настоятелно искаше сведения за смъртта на сакатия си по-малък син, но замълча след заплахата, че фабриките му ще бъдат затворени. Младият Вернер, бързо издигащ се офицер в Министерството на въздухоплаването, продължаваше да задава неудобни въпроси и опитваше да замеси и влиятелния си шеф, генерал Дорн. Министерството на въздухоплаването — твърдеше се, че е най-голямата административна сграда в Европа — бе ултрамодерна постройка и заемаше цяла отсечка от „Вилхелмщрасе“, малко след ъгъла от Главната квартира на Гестапо на улица „Принц Албрехт“. Маке влезе вътре. В униформата си от СС можеше и да пренебрегне охраната. На пропуска той излая: — Незабавно ме заведете при лейтенант Вернер Франк. Служителят го качи с асансьора и го преведе по коридор до отворена врата, която водеше към малък кабинет. Най-напред младежът на бюрото не вдигна поглед от книжата пред себе си. Докато го гледаше, Маке прецени, че е на около двадесет и две години. Защо ли не беше с поделението си да бомбардира Англия? Инспекторът сърдито си рече, че вероятно бащата е задействал връзките си. Вернер изглеждаше като въплъщение на привилегията — шита по поръчка униформа; златни пръстени; прекалено дълга, забележимо невоенна коса. Маке вече го презираше. Вернер записа нещо с молив и вдигна поглед. Приветливото изражение на лицето му изчезна бързо, щом видя униформата на СС; носителят й с интерес отбеляза проблясък на страх. Младият мъж веднага опита да го прикрие с демонстрация на сърдечност — той стана почтително, усмихна се приветливо, но Маке не се върза. — Добър ден, господин инспектор — започна Вернер. — Заповядайте, седнете.