Зимата на света [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Серия: ХХ век #2
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Артлайн Студиос
ISBN: 978-954-2908-50-0
Переводчик: Борис Шопов
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.

Перейти на страницу:

— Напоследък не — излъга той. — А ти?

Вернер поклати глава.

— Друга покори сърцето ми.

Изглеждаше свит. Може би се чувстваше неудобно, задето не оправдава репутацията си на плейбой.

— Както и да е, защо поиска да ме видиш?

— Получихме страхотна информация — започна Володя. — Сведения, които ще променят хода на историята — ако са верни.

Вернер погледна скептично.

Събеседникът му продължи.

— Един източник ни съобщи, че Германия ще нахлуе в Съветския съюз през юни. Докато го произнасяше, капитан Пешков изтръпна за пореден път. Ставаше дума за изключителен триумф на съветското военно разузнаване и за ужасна заплаха за СССР. Вернер отметна една къдрица от очите си; жестът му вероятно караше сърцата на момичетата да бият по-учестено. Той попита.

— Източникът надежден ли е?

Ставаше дума за журналист в Токио, близък до германския посланик в Япония, но в действителност прикрит комунист. Всичко съобщено от него до момента се беше оказало истина. Володя обаче не можеше да каже това на Вернер.

— Надежден е — поясни той.

— И вие вярвате в това?

Капитанът се поколеба. Тук беше проблемът. Сталин не вярваше на сведението — според него, дезинформация на съюзниците, целяща да предизвика недоверие между него и Хитлер. Скептицизмът на Сталин по отношение на този успех на разузнаването смаза началниците на Володя и вгорчи тържеството им.

— Нуждаем се от потвърждение — обясни той.

Вернер огледа разлистващите се дървета.

— Надявам се да е вярно — неочаквано рязко произнесе той. — Това ще унищожи нацистите. — Да — съгласи се Володя. — Ако Червената армия е подготвена. Вернер се изненада:

— Не сте ли готови?

Още веднъж Володя не можеше да каже на Вернер цялата истина. Сталин вярваше, че немците няма да атакуват, преди да са разгромили Великобритания, тъй като ще се боят от война на два фронта. Според него, докато Лондон продължаваше да се съпротивлява на Германия, СССР бе в безопасност. Съответно Червената армия не бе дори частично готова за посрещане на германско нахлуване. — Ние ще бъдем подготвени — поде Володя — ако успееш да намериш потвърждение за съществуването на плана за нападение. Капитанът не можа да се удържи да не помисли за собствената си важност. Неговият шпионин можеше да е ключът.

Вернер му отвърна:

— За съжаление не мога да ти помогна.

Володя се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Не мога да намеря потвърждение или каквото и да е на тази информация, нито каквото и да е друго нещо. Предстои да бъда уволнен от работата си в

Министерството на въздухоплаването. Вероятно ще бъда разпределен във Франция — или, ако информацията ви е точна, ще участвам в нападението над Съветския съюз.

Съветският офицер бе ужасен. Вернер беше най-добрият му агент. Неговата информация бе причината Володя Пешков да бъде произведен капитан. Откри, че му е трудно да диша. С усилие можа да попита:

— Какво е станало, по дяволите?

— Брат ми умря в един дом за хора със забавено развитие, а същото се случи и на кръщелника на приятелката ми; и двамата задаваме твърде много въпроси.

— Че защо ще те уволняват за това?

— Нацистите избиват хората с увреждания, но става дума за тайна програма.

Володя веднага забрави за мисията си:

— Какво? Просто ги убиват?

— Така изглежда. Все още не сме запознати с детайлите. Но ако нямаше нищо за криене, нямаше да наказват мен и други хора задето задаваме въпроси.

— Колко голям беше брат ти?

— Петнадесет.

— Боже мой! Още дете!

— Няма да им се размине. Отказвам да си затварям устата. Спряха пред гроба на авиационния ас Манфред фон Рихтхофен. Представляваше огромно парче скала, шест фута висока и два пъти толкова широка. Върху него с елегантни букви бе изсечено само РИХТХОФЕН. Володя винаги намираше простотата му затрогваща. Опита се да си възвърне самообладанието. Каза си, че съветската тайна полиция все пак убива хора, и най-вече всекиго, заподозрян в нелоялност. Според слуховете шефът на НКВД, палачът Лаврентий Берия, имал любим номер — пращал хората си да му хванат някое хубаво момиче от улицата, за да го изнасили за разнообразяване на вечерта. Мисълта, че комунистите могат да бъдат жестоки като нацистите, не бе утеха. „Някой ден“ — напомни си той — „СССР щеше да се отърве от хора като Берия и тогава щеше да може да започне строителството на истинския комунизъм. Междувременно главната задача бе разгромяването на нацистите.“ Стигнаха стената на канала, застанаха там и загледаха как една баржа бавно пъпли по водата и бълва мазен черен пушек. Володя не можеше да се оправи от притеснителното откровение на Вернер: — Какво ще стане, ако спреш да се занимаваш със смъртта на децата с увреждания? — запита той. — Ще загубя приятелката си — обясни Вернер. — Тя е толкова гневна, колкото съм и аз. Володя бе поразен от страшната мисъл, че Вернер може да каже истината на приятелката си. — Не би могъл да й съобщиш причината за промяната на мнението си, нали? — недвусмислено попита той.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?