Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Религиозна ли си? — попита я Вернер.
— Всъщност не. Баща ми е религиозен. За него протестантската вяра е част от немските традиции, които той обича. Майка отива на църква с него, макар че според мен богословието й е малко неортодоксално. Вярвам в Бог, но не мога да си представя че за Него е от значение дали хората са протестанти, католици, мюсюлмани или будисти. Освен това ми харесва да пея църковни песни.
Гласът на Вернер се сниши до шепот.
— Не мога да вярвам в Бог, Който позволява на нацистите да убиват деца.
— Не те упреквам.
— Какво ще направи баща ти?
— Ще говори с пастора на енорийската ни църква.
— Добре.
За малко се умълчаха. Той я обгърна с ръка.
— Всичко наред ли е? — попита я той полушепнешком. Тя бе напрегната от очакване и гласът сякаш й изневери. Отговорът беше под формата на промърморване. Опита отново и успя да произнесе:
— Ако това ще намали тъгата ти… да.
Тогава той я целуна.
Тя му отвърна страстно. Той погали главата, а после гърдите й. В този момент — тя си даваше сметка — повечето момичета щяха да спрат. Общото мнение бе, че ако човек отиде по-надалеч, ще загуби самоконтрол.
Карла реши да рискува.
Тя докосна бузата му, докато той я целуваше. Погали го по гърлото с върховете на пръстите си и се наслаждаваше на усещането на топлината на кожата. Пъхна ръката си под сакото му и изследва тялото му с ръка върху лопатките на раменете и гръбнака. Той въздъхна, щом усети ръката си под полата върху бедрото й. Щом я докосна между краката, тя разтвори колене. Всеобщото мнение сред момичетата бе, че едно момче ще те смята за долнопробна при такова нещо, но тя не можеше да се удържи. Той я докосна на точното място. Не опита да пъхне ръка под бельото й, а я погали леко през памучната тъкан. Тя чу как в гърлото й се надигат стонове, най-напред тихо, а после по-високо. Най-накрая извика от удоволствие и зарови лицето си във врата му, за да заглуши звука. След това се наложи да отблъсне ръката му, понеже бе станала твърде чувствителна. Задъха се. Целуна го по шията, веднага щом успя да възстанови дишането си. Той докосна бузата й с любов.
Минута по-късно тя каза:
— Мога ли да направя нещо за теб?
— Само ако го искаш.
Чувстваше се притеснена от силата на желанието си.
— Работата е, че аз не съм…
— Знам — отговори той. — Ще ти покажа…
IV
Пастор Окс бе едър, спокоен духовник с голяма къща, хубава жена и пет деца; Карла се боеше, че той няма да иска да се замесва. Но го подцени. Той вече беше чул слухове, които безпокояха съвестта му и се съгласи да отиде с Валтер до Дома за деца във Ванзее. Професор Вилрих едва ли можеше да отхвърли посещение от страна на един заинтересуван духовник. Решиха да вземат Карла със себе си, тъй като е била свидетел на разговора с Ада. За директора можеше да бъде по-трудно да промени разказа си пред нея.
Във влака Окс предложи той да говори.
— Директорът вероятно е националсоциалист — разсъди той. Повечето хора на високи длъжности бяха партийни членове. — Вероятно ще разглежда един бивш депутат от Социалдемократическата партия като враг. Аз ще играя ролята на безпристрастния арбитър. Смятам, че по този начин ще можем да научим повече. Карла не бе уверена в последното. Смяташе, че баща й би бил по-опитен в задаването на въпроси. Но Валтер се съгласи с предложението на пастора. Беше пролет и времето бе по-топло от предишното посещение на Карла. По езерото имаше лодки. Карла реши да помоли Вернер да излязат заедно на пикник. Искаше да се възползва максимално от него преди да се е насочил към друго момиче. При професор Вилрих гореше огън, но имаше отворен прозорец, който пропускаше свежия бриз откъм водата. Директорът се здрависа с пастор Окс и с Валтер. Погледна Карла, позна я, после спря да й обръща внимание. Покани ги да седнат, но тя виждаше враждебността му под тънкия слой любезност. Явно не му беше приятно да го разпитват. Взе една ох лулите си и нервно се заигра с нея. Днес не бе толкова арогантен — имаше си работа с двама зрели мъже, а не с две млади жени.
Окс започна разговора:
— Професор Вилрих, господин фон Улрих и други хора в конгрегацията ми са загрижени от мистериозната смърт на няколко познати им деца с увреждания. — Никакви деца не са умирали по тайнствен начин тук — изстреля в отговор Вилрих. — Всъщност, през последните две години тук не е умряло нито едно дете.