Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Хайл Хитлер — поздрави Маке.
— Хайл Хитлер. Как бих могъл да Ви помогна?
— Сядай и млъквай, глупав хлапак — направо изплю думите Маке.
Вернер се бореше да скрие страха си.
— Какво може да съм сторил, за да си навлека такъв гняв? — Не си позволявайте да ми поставяте въпроси. Ще говорите, когато се обърнат към Вас.
— Както обичате.
— От този момент нататък няма да задавате повече въпроси за смъртта на брат Ви Аксел. За изненада на господин инспектора, по лицето на Вернер за миг се изписа облекчение. Това беше озадачаващо. Дали не се е страхувал от нещо друго, нещо по-страшно от простото нареждане да спре да разпитва за брат си? Можеше ли Вернер да е замесен и в други подривни дейности? Маке размисли и си каза, едва ли е така. Най-вероятно лейтенант Франк бе облекчен, че не го арестуват и отвеждат в подземието на улица „Принц Албрехт“. Вернер обаче не бе напълно сплашен. Той събра увереност и попита:
— Защо да не питам как е умрял брат ми?
— Казах Ви да не ми задавате въпроси. Имайте предвид, че с Вас се отнасят търпимо, тъй като баща Ви е бил ценен поддръжник на партията. Ако това не беше така, Вие щяхте да сте в моя кабинет.
Тази заплаха бе разбираема за всеки.
— Благодаря Ви за сдържаността — отвърна Вернер, докато опитваше да запази някакви остатъци от достойнство. — Но аз искам да знам кой е убил брат ми и защо. — Няма да научите повече, независимо какво вършите. Всички по-нататъшни проучвания обаче ще бъдат смятани за измяна. — Няма нужда да проучвам повече след Вашето посещение Ясно е, че най-лошите ми подозрения са били основателни. — Настоявам веднага да прекратите противодържавната си кампания.
Вернер погледна предизвикателно, но не каза нищо.
Посетителят му продължи:
— Ако не го направите, генерал Дорн ще бъде информиран, че има съмнения относно лоялността Ви. Вернер не можеше да не знае какво означава това — щеше да загуби приятната си работа в Берлин и да бъде изпратен в казармите край някое летище в Северна Франция.
Той доби по-покорен и по-умислен вид.
Маке стана. Беше прекарал достатъчно време тук.
— Очевидно генерал Дорн Ви смята за способен и интелигентен служител — каза той. — Ако се държите правилно, можете да продължите да изпълнявате тази роля.
После излезе от стаята.
Усещаше се изнервен и недоволен. Не бе сигурен, че е успял да съкруши волята на Вернер — чувстваше все още неподчинение. Замисли се за пастор Окс. При него имаше нужда от различен подход. Маке се върна в главната квартира на Гестапо и събра малък екип — Райнхолд Вагнер, Клаус
Рихтер и Гюнтер Шнайдер. Качиха се на черен Мерцедес 260Д, любимата кола на Гестапо — неизпъкваща, понеже много от такситата в Берлин бяха возила от същия модел и в същия цвят. В началото на дейността си Гестапо имаше инструкции да се забелязва и да демонстрира на обществото бруталния начин, по който се разправя с опозицията. Сплашването на немския народ обаче бе приключило отдавна и явното насилие повече не бе необходимо. Сега Гестапо действаше дискретно, винаги под прикритието на законността.
Стигнаха до дома на Окс, близо до голямата протестантска църква в Мите — централната част на столицата. Както може би Вернер си е въобразявал, че е защитен от баща си, така вероятно Окс смяташе, че църквата му го пази. Предстоеше му да научи, че обратното е вярно. Маке натисна звънеца — някога чукаха на вратата, за по-голям ефект. Отвори им прислужницата и той влезе в широко, добре осветено антре с лакирани дъски, застлано с тежки пътеки. Тримата го последваха. — Къде е стопанинът? — попита той любезно момичето.
Не я бе заплашил, но въпреки това тя беше ужасена.
— В кабинета си, господине — каза тя и посочи към една врата. Маке се обърна към Вагнер:
— Събери жените и децата в съседната стая.
Окс отвори вратата на кабинета си, надникна в антрето и се намръщи:
— Какво става тук? — гневно произнесе той.
Маке тръгна направо към него, накара го да отстъпи и да му отвори достъп до стаята — малко, добре подредено помещение, с тапицирано с кожа бюро и лавици с коментари върху Библията.