![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
- Съдбата на Олмер ще се реши на Запад – продължи неочаквано Великият Орлангур. – Тук, по тези краища, елфите, джуджетата и хората имат начини да го спрат, без да нарушават равновесието на Везните. Но на западните страни ще им се наложи да мислят за защитата си сами, без да разчитат на помощ отвън.
„Не вярвай на Изтока“ – неочаквано изплуваха в паметта думите, казани на хобита от Радагаст в първия ден на запознанството им преди три години. Сега той разбираше смисъла на тайното пророчество. „Бой се от Севера“ – това се изпълни. От Ангмар дойде опасността и от там най-вероятно ще се стовари новият удар. „Не вярвай на Изтока“ – не в смисъл „не се доверявай“, а „не чакай оттам чудесното спасение“. Последното изречение – „Не чакай Юга“ – засега си оставаше мъгливо...
- Колко бързо може да стигне Олмер до Дол-Гулдур с последния Пръстен? – дрезгаво попита Торин. – Аз разбрах думите ти, Велики, но кажи ни поне това, за да имаме в ръцете си нещо определено!
- От мястото на падане на Краля-Призрак до руините на Дол-Гулдур, Блатния замък, са шейсет дни с кон – отговори Драконът.
- Той ще тръгне натам веднага след като получи Деветия Пръстен? – продължаваше да разпитва джуджето.
- Трудно е да се каже. Работата е там, че съединяването на Деветте Мъртвешки Пръстена в едно цяло многократно ще усили тяхното разрушително и разчовечаващо действие, а Олмер инстинктивно се страхува от такъв развой. Той иска и да победи, и да остане човек. Затова може и да не предприеме да осъществи Съединението веднага. Ала тръгнат ли делата му на зле, тогава, само тогава, за да привлече на своя страна особено ревностните слуги на Саурон. Те населяват далечни страни на югоизток от Мордор и засега още не го признават за „нов Господар“. Ако Олмер закъса сериозно, чрез спояването на Деветте той стократно ще умножи собствените си сили.
- Ще може ли да бъде убит след като Мъртвешката Верига бъде затворена? – не спираше да пита Торин.
- Може. Но за това ще са необходими по-различни средства, не обикновени мечове и копия. Само оръжието на елфите ще бъде страшно за него – ето като онези стрели, които са в колчана на хобита.
Торин мълчаливо закима. Очите на Златния Дракон през това време съвсем се затвориха.
Тримата пришълци разбраха, че е дошло време да си тръгват.
Глава 6.
ГОНДОР
- Времето е малко, но все пак го има – произнесе Форве, докато вървяха през ливадата обратно към чакащите ги до границата на Кръга на Силата елфи. – Аз съм длъжен незабавно да отида в двореца на дядо ми. Макар и Великият Орлангур да ни съветва да не се намесваме в тази война, дружина от доброволци аз все пак ще събера и това няма да е трудно. Честта ми няма да позволи да остана встрани. Ще известя и Средното княжество. Те няма да пратят голяма армия, но на няколко хиляди копия все пак се надявам.
Никой не му отговори, Фолко и Торин яздеха мълчаливо, все още в властта на видяното и чутото. Тук, извън пещерата, Фолко отново физически усещаше цялата величина на останалата в полумрака Сила. Говорейки с тях, Великият Орлангур се стараеше да пригаси изтичането на мощта си, разсъждаваше като човек, придаваше на постигнатите по неведоми пътища свои знания в логични и достъпни за разум на посетителите съждения. Но от това чутото не ставаше по-вдъхновяващо – да причакат Господаря край Дол-Гулдур... и тук на хобитът си спомни свой отдавнашен сън, видян по пътя към Ануминас, значението на който тогава още не разбираше. Нима някой е искал да го предупреди за това, че последната им битка ще е именно в Дол-Гулдур? Но защо в съня те бяха двама? Нима нещо лошо ще се случи с Дребосъка?.. А и ако Олмер тръгне към Дол-Гулдур само слея окончателната си победа, когато в руини ще лежи целия Запад и може би самото Графство ще се разнесе като огнен прах?... С какво тогава ще се оправдават те пред собствената си съвест? Мислите на Фолко описаха кръг и отново се върнаха към загадъчното съновидение. Означаваше ли то възможност за такъв развой на събитията или със сигурност сочеше неизбежността на срещата? Доколкото си спомняше, никакви намеци за времето на действие в съня нямаше.
Докато хобитът си задаваше тези нови гатанки, тримата преминаха поляната. Елфите от отряда на Форве ги посрещнаха с тревожни въпроси, принцът с няколко думи им обясни случилото се. Сред Авари се надигна тревожен шепот.