Ладията на Харон

— Какво мислиш да правиш?

Мърсър спря на прага и погледна Линдстрьом.

— Щом измисля план, ти ще си първият, на когото ще го кажа.

Трийсет минути по-късно един от служебните самолети на «Алиеска», наскоро купен «Ситейшън», излетя от пистата и зави на юг, към Сиатъл и Ванкувър. Мърсър бе успял да си вземе дрехи от хотела и някои други неща, включително пистолета на Иван Кериков. Не знаеше колко време ще отсъства и каза на камериерката да запази останалия му багаж и да освободи стаята му. Някой в «Алиеска» щеше да се погрижи за взетия под наем джип.

Облегна се на меката кожена седалка на самолета и се замисли за въпроса, който му бе дал задал Анди Линдстрьом. За окончателната цел на Иван Кериков. Какво можеше да бъде толкова голямо, че руснакът да реши да разруши петролопровода в Аляска и да потопи танкер само за да отклони вниманието от същинските си намерения? Кериков искаше нещо друго, очевидно свързано с петрола, което да наложи на Съединените щати да спрат използването на собствените си ресурси.

Отговорът беше толкова очевиден, та Мърсър се прокле, че не го е прозрял по-рано. Той приписа пропуска си на умората и протегна ръка към телефона. В Аляска беше единайсет сутринта, а във Вашингтон — шестнайсет. Мърсър рискува, набра домашния си номер и след три позвънявания се приготви да се откаже.

— Ало. — Гласът на Хари Уайт прозвуча така, сякаш гласните му струни бяха посипани с шкурка.

— Какво правиш в дома ми, по дяволите? Пиеш моя алкохол, след като наскоро открадна няколко кашона от хотел «Уилард»?

— Дребосъка ми взима четири долара за чаша безалкохолно. Освен това твоите бисквити са по-пресни.

— Надявам се, че имаш огромна застраховка «Живот» и аз съм облагодетелстваното лице, стар негоднико.

— Странно, и аз си мисля същото за теб.

— По безжичния телефон ли говориш?

— Да. Защо?

— Слез в кабинета ми. Искам да направиш нещо за мен.

Дейвид Соулман бе казал, че «Петромакс» са продали други два танкера на «Южно крайбрежно корабоплаване» и единият е близо до Япония, а другият в крайбрежните води на Обединените арабски емирства.

— В кабинета ти съм — най-после съобщи Хари, след като слезе по скърцащите стълби от домашния бар на Мърсър.

— Добре. Включи компютъра и прегледай менюто, докато стигнеш до електронния бележник.

Мърсър изчака няколко минути, като слушаше как Хари ругае, докато се суети с мощния компютър.

— Мамка му. Как да го направя? — възмутено попита Хари.

— Използвай мишката.

— Не това. Как да включа компютъра?

— Добре, Хари, днес е първият ти урок по модерни технологии. Отзад, вдясно от кабелите, има малък бутон. Намери ли го? Хайде, Хари — подкани го Мърсър, докато разсъждаваше «Петрол.» Петромакс «Близкият изток.»

— По дяволите. Ще извадя старата пишеща машина, която държиш в килера. Умея да работя с нея.

— Не е същото, Хари. Трябва ми компютърът. — На връщане от мястото на експеримента с «миникъртицата» Мърсър бе чул по радиото, че в Лондон е бил нападнат дипломат от ОАЕ. Имаше ли връзка това с плановете на Кериков? Вероятно.