Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Допускам, че има преувеличения — отговори Паганел, — но има и хора, които заслужават пълно доверие, като мисионерите Кендал, Марсдън, капитаните Дилън, д’Юрвил, Лаплас и много други, на чиито разкази аз вярвам и трябва да вярвам. Новозеландците са жестоки по природа. При смъртта на техните вождове принасят човешки жертви. Те твърдят, че жертвоприношенията успокояват гнева на покойника, който можел да накаже живите, и едновременно с това му изпращат слуги за онзи свят! Но тъй като те изяждат тия задгробни слуги, след като ги убият, трябва да се предполага, че причината лежи по-скоро в стомаха, отколкото в суеверието.
— Все пак — каза Джон Манглс — аз мисля, че суеверието играе роля и в тия сцени на канибалство. Ето защо с промяна на религията се променят и нравите!
— Добре, приятелю Джон — отговори Паганел. — Вие повдигате един много важен въпрос — въпроса за произхода на човекоядството. Какво е подбудило хората да се изяждат един друг: религията или гладът? Засега разглеждането на този въпрос е безмислено. Защо съществува човекоядството — въпросът още не е разрешен. Но то съществува и ние имаме всички основания да държим сметка за това обстоятелство.
Паганел беше прав. Човекоядетвото в Нова Зеландия беше станало хроническо като на островите Фиджи или край пролива Торес. Няма съмнение, че суеверието допринася за тия отвратителни обичаи, но има човекоядци, защото има моменти, когато дивечът е рядък, а гладът голям. Диваците са започнали да ядат човешко месо, за да уталожат рядко задоволявания си глад, а по-късно жреците са узаконили и осветили тия чудовищни навици. Тъй яденето се превърнало в обред.
Впрочем за маорите няма нищо по-естествено от това, да се изяждат един друг. Мисионерите често са ги разпитвали за човекоядството. Питали са ги защо изяждат братята си. На това вождовете им отговаряли, че рибите ядат риби, че кучетата ядат хора, че хората ядат кучета и че кучетата се изяждат едно друго. В тяхната теогония има дори легенда, че едно божество изяло друго божество, При такива примери как да устоят на удоволствието да изядат себеподобните си?
Освен това новозеландците твърдят, че с изяждането на умрелия неприятел те унищожават неговата духовна същност и че така наследяват неговата душа, силата му, юначеството му, които са затворени главно в мозъка. И затова човешкият мозък минава за най-хубаво и почетно ядене при техните пиршества. Паганел обаче поддържаше, и то не без основание, че ново-зеландците били подтиквани към човекоядството от физиологически причини, главно от нуждата, и че това било вярно не само за диваците в Океания, а и за диваците в Европа.
— Да — добави той, — людоедството дълго време е съществувало у прадедите и на най-цивилизованите народи и без да вземате това за лична обида — особено между шотландците.
— Наистина ли? — каза Мак Набс.
— Да, майоре — поде Паганел. — Когато прочетете някои пасажи от свети Йероним върху шотландските Атиколи, ще видите какво са представлявали вашите прадеди! Но и да не отивам в праисторическите времена, при царуването на Елизабета, времето, когато Шекспир е замислял своя Шейлок, нима Сони Биин, шотландски разбойник, не е бил екзекутиран за чо-векоядство? А какво го е подтикнало да яде човешко месо? Религията? Не, гладът.
— Гладът? — каза Джон Манглс.
— Да, гладът — отговори Паганел, — и главно нуждата за месоядното животно да възстанови тялото и кръвта си чрез азота, който се съдържа в животинската материя. Не е лошо да живееш чрез грудкови и нишестени растения. Но който иска да бъде силен и деен, трябва да поглъща храна, която възстановява мускулите. Докато не станат членове на „Вегетарианското дружество“, маорите ще продължават да ядат месо, и то човешко месо.
— А защо не месо от животни? — попита Гленарван.
— Защото нямат животни — отговори Паганел. — И това трябва да се знае, не за да се оправдаят, а за да се обяснят техните канибалски навици. Четириногите, дори птиците, са рядкост в тази негостоприемна страна. И затова маорите са се хранили открай време с човешко месо. Има дори „сезони за ядене на хора“, както в цивилизованите страни има „сезони за лов“. Тогава стават големи хайки, т.е. големи войни, и цели племена се сервират на масата на победителите.
— Значи, според вас, Паганел — каза Гленарван, — човекоядството ще изчезне едва в деня, когато овците, говедата и свинете ще загьмжат из пасбищата на Нова Зеландия.
— Разбира се, драги лорде, но ще минат години, преди маорите да отвикнат от новозеландско месо, което те предпочитат пред всяко друго, защото синовете ще обичат още дълго време това, което са обичали техните бащи. Според тях, човешкото месо имало вкус на свинското, но с по-приятен аромат. Що се отнася до месото на белите, маорите не го обичат много, защото белите употребяват в храната си сол, а тя му придавала особен вкус, който не допадал на маорските лакомци.