Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Паганел бе запитал Джон Манглс дали салът не можеше, вместо да свали пътешествениците на брега, да плава покрай него до Окленд. Джон отговори, че с толкова несигурен плавателен съд това е невъзможно.
— А това, което не можем да направим със сала — каза Паганел, — можехме ли да го направим с лодката на ветрохода?
— В краен случай, да — отговори Джон Манглс, — но при условие, че пътувахме през деня, а нощем седяхме на котва.
— Значи тия негодници, които ни напуснаха…
— О, те ли? — отговори Джон Манглс. — Те бяха пияни и се страхувам, че при тази страшна тъмнина са заплатили с живота си подлата измяна.
— Толкова по-зле за тях — поде Паганел, — но толкова по-зле и за нас, защото лодката можеше да ни бъде много полезна.
— Няма какво да се прави, Паганел! — каза Гленарван. — Салът ще ни отведе на брега.
— Тъкмо това исках да избегнем — отговори географът.
— Какво? Нима едно пътуване от най-много двадесет мили може да изплаши хора като нас, привикнали на умора, особено след това, което извършихме в пампасите и Австралия?
— Приятели — отговори Паганел, — не се съмнявам в храбростта на моите другари. Двадесет мили! Това е нищо във всяка друга страна, но не и в Нова Зеландия. Надявам се, че не ме смятате за страхлив. Нали аз ви увлякох да прекосим Америка и Австралия? Но тук, повтарям, всичко е за предпочитане пред пътуването в тази коварна страна.
— По-добре всичко друго, отколкото да се изложим на сигурна смърт в този заседнал кораб — отвърна Джон Манглс.
— От какво толкова има да се боим в Нова Зеландия? — запита Гленарван.
— От диваците! — отговори Паганел.
— От диваците! — възрази Гленарван. — Не можем ли да ги избегнем, като вървим по брега? Впрочем нима нападението на няколко жалки диваци може да изплаши десет европейци, добре въоръжени и решени да се бранят?
— Не става дума за жалки диваци — отговори Паганел, като поклати глава. — Новозеландците са групирани в страшни племена, които се борят срещу английското владичество, срещу нашествениците, като често ги побеждават и винаги ги изяждат!
— Човекоядци! — ужаси се Робърт. — Човекоядци! После го чуха да прошепва:
— Сестра ми! Госпожа Елена!
— Не бой се, детето ми! — отговори Гленарван, за да успокои Робърт. — Нашият приятел Паганел преувеличава.
— Нищо не преувеличавам — възрази Паганел. — Робърт показа, че е мъж, и аз го считам за мъж, като не скривам истината. Новозеландците са най-жестоките, да не кажа, най-лакомите от всички човекоядци. Те изяждат всичко, което им попадне. За тях войната не е нищо друго освен лов на вкусен дивеч, наречен човек, и трябва да се признае, че това е единствената логична война. Европейците убиват неприятелите си и ги погребват. Диваците убиват неприятелите си и ги изяждат. И както много добре забелязва моят съотечественик Тусенел, не е толкова голямо зло да опечеш своя неприятел, когато е мъртъв, колкото да го убиеш, когато той не иска да умре.
— Паганел — отговори майорът, — за това можем да поспорим, но сега не е време. Дали е логично, или не да бъдеш изяден, не знам, знам само, че ние не искаме да бъдем изядени. Но нима християнството още не е унищожило тия човекоядски навици?
— Мислите ли, че всички новозеландци са християни? — отвърна Паганел. — Християните са много малко и твърде често самите мисионери стават жертва на тия зверове. Миналата година преподобният Уокнър е бил измъчван с ужасна жестокост. Маорите го обесили. Жените им му извадили очите, изпили му кръвта и му изяли мозъка. И това убийство става през 1864 година в Опотики, на няколко левги от Окленд, тъй да се каже, под носа на английските власти. Приятели мои, векове са нужни, за да се промени природата на една човешка раса. Маорите ще бъдат още дълго време това, което са били. Цялата тяхна история е пропита с кръв. Колко екипажи са избили и изяли те, като се почне от моряците на Тасман и се стигне до тия на „Хоз“! И не месото на белите ги е направило людоеди. Много преди пристигането на европейците новозеландците са насищали лакомията си с убийства. Мнозина пътешественици са живели между тях и са присъствували на човекоядеки пиршества, към които сътрапезниците са били подтиквани само от желанието да похапнат някое деликатно ядене, например месото на някоя жена или на някое дете!
— Ами! — каза майорът. — Повечето от тия разкази не са ли плод на въображението на пътешествениците? Хората се ласкаят да се връщат от опасни страни и от стомаха на човекоядци!