Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Тия съображения бяха решаващи. Гленарван и Паганел, които бяха най-нетърпеливи, се съгласиха с тях и операцията бе отложена за другия ден. Нощта премина спокойно. Беше наредено дежурство, главно за наблюдаване на котвите.
Денят настъпи. Предвижданията на Джон Манглс се сбъднаха. От север-северозапад духаше вятър, който постоянно се усилваше. Това представляваше значителна помощ. Екипажът беше по местата си. Робърт, Уйлсън и Мълреди — на върха на главната мачта, а Гленарван и Паганел — на палубата, бяха готови да опънат платната в подходящия момент. Напречникът на главната мачта бе издигнат до мястото си, а платната приготвени за разпъване.
Беше девет часът сутринта. До прилива оставаха още четири часа. Те не бяха загубени. Джон използува това време, за да издигне в предната част на кораба една временна мачта, която да замести предната мачта. Така можеха да се отдалечат от тия опасни места веднага щом платноходът изплава. Пътниците положиха нови усилия и преди да настъпи пладне, напречникът на предното долно платно беше здраво прикрепен вместо мачта. Леди Елена и Мери Грант оказаха голяма помощ, като привързаха едно от запасните платна върху напречника на малкото горно платно. Голяма беше радостта им, че са допринесли за общото дело. С новите си приспособления „Мъкуори“ не беше много елегантен, но поне можеше да плава, при условие че нямаше да се отдалечава от брега.
Междувременно приливът започваше. Повърхността на водата се повдигаше от леки пенести вълни. Върховете на рифовете изчезваха малко по малко като морски животни, които влизат под водата. Решителният момент наближаваше. Всички бяха възбудени от трескаво нетърпение. Никой не говореше. Гледаха Джон и чакаха заповед от него. Джон Манглс, облегнат върху перилата на кърмата, наблюдаваше прилива. Очите му бяха вперени тревожно в много опънатата котвена верига и стоманеното въже. В един часа морето достигна най-високото си ниво. Настъпи застой, т.е. за кратък момент водата нито се повдигаше, нито спадаше. Трябваше да се действува незабавно. Платната на главната мачта бяха разпънати и веднага се надуха от вятъра.
— На рудана! — извика Джон.
Руданът беше снабден с дръжки като на пожарните помпи. Гленарван, Мълреди и Робърт, от едната страна, и Паганел, майорът и Олбинет — от другата, натискаха дръжките и караха рудана да се върти. Едновременно с това Джон и Уйлсън, въоръжени с лостове, присъединиха усилията си към усилията на другарите си.
— Смело! Смело! — извика младият капитан. — И дружно!
Котвената верига и стоманеното въже се опънаха под мощното действие на рудана. Котвите държаха добре и не се влачеха. Успехът зависеше от бързината. Високото равнище на прилива трае само няколко минути. При спадането си водата не можеше да помогне. Усилията се удвоиха. Вятърът духаше силно и прилепваше платната към мачтата. Корпусът потрепера. Корабът сякаш щеше да се повдигне. Липсваха може би усилията само на още един човек, за да го изтръгнат от пясъчното му легло.
— Елена! Мери! — извика Гленарван.
Двете млади жени присъединиха и своите усилия към тия на спътниците си. Чу се още едно издрънкване на езичето на рудана.
Но това беше всичко. Корабът не мръдна. Операцията не сполучи. Отливът вече започваше. Стана ясно, че дори с помощта на вятъра и на морето този малочислен екипаж не може да изтегли кораба.
Глава VI
В КОЯТО ЧОВЕКОЯДСТВОТО СЕ РАЗГЛЕЖДА ТЕОРЕТИЧЕСКИ
Първият начин за спасение, опитан от Джон Мапглс, не сполучи. Трябваше да прибягнат незабавно до втория. Стана ясно, че не могат да изтеглят „Мъкуори“ и че единственият изход от това положение беше да го напуснат. Да останат на него и да чакат проблематична помощ би било непредпазливост и лудост. Докато дойде до мястото на крушението някой случаен кораб, „Мъкуори“ щеше да бъде разбит на парчета! Първата буря или само малко по-бурни вълни, повдигнати от идещите от открито море ветрове, щяха да го повалят върху пясъците, да го разбият, раздробят и разпръснат остатъците му. Джон искаше да се доберат до брега преди тази неминуема гибел.
Той предложи да построят сал, достатъчно здрав, за да отнесе до новозеландския бряг пътниците и достатъчно количество хранителни запаси.
Нямаше място за разисквания, а трябваше да действуват. Работата започна и беше доста напреднала, когато настъпи нощта.
Към осем часа вечерта, след вечерята, докато леди Елена и Мери Грант почиваха върху диваните в рубката, Паганел и другарите му се разхождаха по палубата и разискваха важни въпроси. Робърт не искаше да се отдели от тях. Смелото момче слушаше с напрегнато внимание, готово да помогне, да извърши някое опасно дело.