Децата на капитан Грант

Като прибавим към него зенитното разстояние 21°30′, получаваме ширината на мястото — 38 градуса.

Следователно, като изключим някои незначителни грешки, дължими на несъвършените инструменти и за които можеше да не се държи сметка, положението на „Мъкуори“ се определяше с дължина 171°13′ и ширина 38°.

Като се справи с картата на Джонстън, която Паганел бе купил в Идън, Джон Манглс установи, че аварията бе станала при входа на залива Аотея, над нос Кахуа, по брега на провинцията Окленд. Градът Окленд беше на тридесет и седмия паралел, което значеше, че „Мъкуори“ е бил отнесен с един градус на юг. Трябваше значи да се придвижат с един градус на север, за да стигнат до столицата на Нова Зеландия.

— Това прави — каза Гленарван — едно разстояние от най-много двадесет и пет мили, което е нищо.

— Това, което е нищо по море, ще бъде дълго и тежко по суша — отговори Паганел.

— И затова — каза Джон Манглс — ще направим всичко, което е по силите на човека, за да изтеглим „Мъкуори“.

След установяване на местоположението работата продължи. В дванадесет и четвърт по обяд морето бе стигнало най-високото си ниво. Джон не можа да използува този прилив, защото котвите не бяха още отдадени. Все пак той следеше кораба с тревога. Ще се повдигне ли той от прилива? Това щеше да се види след пет минути.

Зачакаха. Чуха се скърцания. Те произлизаха ако не от повдигане, то от разтърсване на гръбнака на кораба. Джон сметна това за добър признак и възложи надежди на следващия прилив, макар че всъщност корабът не мръдна.

Работата продължи. В два часа салът беше готов. Натовариха на него малката котва. Качиха се също Джон и Уйлсън, след като завързаха наа кърмата на кораба едно стоманено въже. Приливът ги отнесе и те отдадоха котвата на сто метра от кораба при дълбочина двадесет метра.

Котвата се залови добре и салът се върна на кораба.

Оставаше да спуснат и другата, голямата котва. Натовариха я не без мъка. Салът повтори маневрата и скоро бе отдадена и втората котва зад първата, на тридесет метра дълбочина.

След това, придръпвайки се по стоманеното въже, Джон и Уйлсън се върнаха на „Мъкуори“.

Котвената верига и стоманеното въже бяха поставени на ру-дана и всички зачакаха следния прилив, който трябваше да започне в един часа през нощта. Часът беше шест вечерта.

Джон Манглс похвали моряците си и заяви на Паганел, че с кураж добро поведение един ден може да стане боцман.

Междувременно мистър Олбинет, който помогна при различните маневри, се бе прибрал в кухнята. Той беше приготвил крепка вечеря, която идваше тъкмо навреме. Екипажът бе изгладнял и остана много доволен от вечерята. Всички се почувствуваха с възстановени сили и готови за бъдещата работа. След вечерята Джон Манглс взе последните предпазни мерки, които трябваше да осигурят успеха на операцията. Когато се изтегля заседнал кораб, не трябва нищо да се пропуща. Често маневрата не успява само защото не е облекчен достатъчно корабът и затъналият гръбнак не може да се освободи от пясъка.

За да облекчи платнохода, Джон Манглс бе наредил да хвърлят в морето голяма част от стоката. Останалите бали, тежките греди, резервните напречници, няколко тона чугун, които служеха за баласт, бяха пренесени в кърмовата част на кораба, за да улеснят с тежестта си повдигането на предната му част. Уйл-сън и Мълреди дотъркаляха в кърмата и известно число бурета, които напълниха с вода, за да се повдигне още повече носът на платнохода.

Беше вече полунощ, когато привършиха всички тия работи. Екипажът беше капнал от умора, обстоятелство, неприятно в момент, когато бяха потребни всички сили, за да въртят рудана. Това накара Джон Манглс да вземе ново решение.

В този момент настъпи затишие. Вятърът едва диплеше с леки къдри повърхността на водата. Джон наблюдаваше хоризонта и забеляза, че вятърът ще се промени от югозападен в северозападен. Особеното разположение и цветът на облаците не можеха да измамят един моряк. Уйлсън и Мълреди споделяха мнението на капитана си.

Джон Манглс съобщи на Гленарван за тия си наблюдения и предложи да отложат за другия ден изтеглянето на кораба.

— Ето моите съображения — каза той. — Преди всичко ние сме много изморени, а имаме нужда за освобождаването на кораба от всичките си сили. Освен това, след като го изтеглим, как при настъпилия дълбок мрак ще го преведем всред тия опасни рифове? По добре е да направим това през деня. Впрочем и друга причина ме кара да изчакаме. Вятърът, изглежда, ще стане благоприятен и държа да го използувам. Аз бих искал, докато морето повдига кораба, той да го тласне назад. Утре, ако се не лъжа, вятърът ще духа от северозапад. На главната мачта ще поставим платната така, че вятърът да ни помогне да изтеглим платнохода.