Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Точно това ми трябваше. Тя се отдръпна, докато се озова над вратата и пазачите-вампири и огледа ръба на пасажа. Тук стената беше грапава, така че ако проявеше достатъчно бързина и ловкост, можеше да скочи долу на равното място и оттам на пода на пещерата. Не беше толкова трудно. Не и като да виси на онзи изпуснат впряг в Нимфите. Тя пристъпи до ръба и се подготви да скочи, след което се разколеба.
Ами ако така причинеше смъртта им? Нямаше ли да е по-разумно да излезе бързо от катакомбата и да повика помощ? Преди да успее да вземе решение, изпод краката й се отрониха няколко отломки, които шумно се удариха в скалата отдолу. И трите вампира реагираха като един, вдигнаха глави и впериха оцъклените си изпълнени с блясък очи право в нея.
Майната му, помисли си Мадлин. Стигна здраво сферата и скочи.
Тъй като бяха свикнали хората да бягат от тях, нейната атака ги свари неподготвени. Когато се приземи на пода на пещерата, те започнаха да отстъпват, но тя вече долавяше вибрациите на сферата. Когато миг по-късно светлината изригна, тя извърна глава и затвори очи, за да не изгуби привикналото си към мрака зрение.
Светлината помръкна и тя погледна, виждайки три разпръснати купчини кокали, понеже вампирите се бяха опитали да избягат. Не, четири купчини; един, когото не беше забелязала се е бил спотаил до стената на съседната крипта.
Тя пристъпи към вратата и прошепна:
— Доктор Хал?
— Слава Богу, че си ти — отвърна й гласът му и тя се успокои.
Тя отстъпи, взе факлата и я вдигна, за да огледа криптата.
Ронсард лежеше на земята, а под главата му бе подложено нагънато палто. Лицето му беше неподвижно и с болнав тен, а очите му бяха хлътнали в орбитите си. Бръчките му личаха съвършено отчетливо; досега тя не беше осъзнавала колко беше стар. Лицето на Хал беше покрито с охлузвания, но не изглеждаше толкова лошо ранен, колкото Ронсард.
— Ще се наложи да го изнесеш сам, — каза му Мадлин — Аз трябва да държа това нещо.
Хал вече вдигаше Ронсард като премяташе отпуснатата му ръка през рамото си и го издърпваше нагоре. Тя видя, че тук са само двамата. Нямаше ги нито Никола, нито Арисилд.
— Виждали ли сте някой от другите? — попита.
Хал полу завлече, полу отнесе Ронсард до вратата и Мадлин му направи път и остави факлата. На тях не им беше нужна, а тя нямаше свободна ръка. Хал каза:
— Вашият човек, Крак, беше с нас…
Крак го намерихме; над това място има катакомба, беше там. Изпратихме го да доведе помощ. Надявам се досега да е намерил пътя навън.
Надявам се Никола да не е мъртъв. И какво е сторил Макоб с Арисилд? Нямаше време за догадки. Тя се покачи на скалното стъпало и пое свободната ръка на Ронсард.
Хал теглеше, а тя буташе и така успяха да го довлекат до първата издатина. Мадлин погледна нещастно нагоре към пасажа. Тя щеше да се справи, Хал също би могъл, ако беше сам, но… Но няма да се предаваме точно сега. Тя се хвана за една от балюстрите и се набра нагоре, без да обръща внимание на злокобния пукот на камъните и на сковаващата болка в рамото си. Наведе се надолу към Инспектора и долови движение с периферното си зрение. Вампири, множество, скачащи от покрив на покрив в морето от крипти. И още нещо зад тях, нещо тъмно, с форма, която не успя различи в полумрака.
Хал проследи тревожния й поглед и изруга гръмогласно. Ронсард избра точно този момент, за да дойде в съзнание. Той се изправи в прегръдката на Хал и каза:
— Какво става, по дяволите?
— Качвай се, — нареди му кратко Хал — И бягай.
Ронсард не понечи да спори, само се хвана за ръката на Мадлин. Тя клекна и в следващия миг той се преметна зад нея. Дишането му беше учестено и затруднено, но в момента не можеха да сторят нищо за него. Мадлин се изправи и му помогна да стане, докато в този момент Хал се качваше след тях.
— Оттук. — Тя посочи към катакомбата — Бързо.
Хал хвана Ронсард за ръката и бързо го помъкна след себе си. Мадлин ги последва без да откъсва поглед от приближаващите ги вампири.
Съществата бяха спрели на покрива на най-близката крипта и ги наблюдаваха втренчено, но не се настъпваха. Ужасът от сферата беше достоен за уважение, но тъмното нещо, което очите й не успяваха да фокусират, все още напредваше и се носеше към нея над покривите, навремени като мъгла, а в следващия момент като нещо далеч по-материално и злокобно.