Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
— Да, но…
— Имаме един-едничък шанс, поне според мен. Трябва да ги убедим, че сме напълно изперкали. Това жертвоприношение е свят ритуал, посветен на предците им. Погледни стражите зад гърба ми. Да ти изглеждат доволни?
— Хм, не.
— Ако повярват, че сме луди, ще трябва двойно да се замислят дали да ни предложат в жертва на предците си. Няма ли да се обидят духовете, да им бъдат принесени в жертва двама безумци? Няма ли да го приемат като неуважение? Трябва да ги накараме да изпитат страх, че ще обидят духовете на предците си, принасяйки им в жертва двама кукувци.
— Но това е… лудост.
— Погледни на нещата от такава гледна точка. Жертвоприношението е нещо като брак по сметка между два народа. Невестата е жертвоприношението на единия народ към другия, в плътта на новия съпруг, всичко това с надеждата за мирно и плодородно бъдеще. Новият народ на невестата гледа на нея с уважение. Истинският й народ пък гледа на мъжа й и на неговия народ с уважение. Това е ритуал, символизиращ единство, приемственост и надежда за бъдещето. Ние сме като невестата, предложена на духовете. Как би се възприело, ако Нангтонг предложат нефелна, побъркана невеста? Ако ти беше дух, нямаше ли да се обидиш?
— Ако ти влизаше в сделката, със сигурност.
Зед зави към небето. Ан примигна и се дръпна от него.
— Това е единственият ни шанс, Ан. — Той се надве си над ухото й и прошепна в него: — Давам ти клетва като Пръв магьосник, че няма да казвам на никого как си се държала.
Той се дръпна и й се ухили широко.
— Освен това е забавно. Спомняш ли си какво е да си играеш навън като малка? Да правиш всичко, което ти хрумва. Забавлявай се. Стани дете.
Ан се замисли над думите му със сериозно изражение.
— И няма да кажеш на никого?
— Имаш думата ми. Можеш да правиш каквото си по искаш и никой освен мен няма никога да узнае — и Нангтонг, разбира се.
— Поредната отчаяна постъпка, а, Зед?
— Времето за отчаяни постъпки дойде. Да поиграем.
Ан се усмихна дяволито. Удари го в гърдите и го повали в калта. С див пристъп на смях скочи отгоре му.
Започнаха да се борят като деца, търкаляйки се в калта. След десетина кълба Ан заприлича на същинско кално чудовище с ръце, крака и две очи. Калната маска се разцепи, разкривайки две розови устни, щом тя вдигна глава и започна да вие със Зед към небето.
Правеха топки от кал и замеряха свинете. Гонеха ги. Стоварваха се върху здравите, обли туловища на квичащите същества и ги яздеха, докато паднат в калта. Зед се съмняваше, че през целия си девет вековен живот Ан е била по-мръсна.
Той осъзна, докато играеха на куц крак, повече падайки, отколкото подскачайки, че смехът й се е променил.
Тя се забавляваше.
Пльосваха се в локвите. Гонеха свинете. Търчаха около оградата, прокарвайки пръчки по дъските.
Накрая им хрумна да правят физиономии на стражите. Изрисуваха си взаимно лицата с какви ли не странни маски. Нададоха всички безумни, нечовешки викове, за които можаха да се сетят. Скачаха и се заливаха от смях, сочейки с пръсти достолепните стражи.
Смееха се толкова неудържимо, че не можеха да стоят на краката си и се свлякоха в калта, подкрепяйки се взаимно като двама другари пияници.
Тълпата растеше. Между зяпачите тръгна притеснен шепот.
Ан заби пръсти в ушите си и ги завъртя, правейки им физиономии. Зед застана на глава и изпя няколко мръсни песни, за които се сети. Ан се хилеше истерично, когато той произнасяше грешно ключови думи.
Зед също избухна в смях и след миг се стовари в калта, Ан падна отгоре му. Седна му на корема, приковала го за земята, и започна да го гъделичка под мишниците. Той от своя страна се задъхваше от смях, гъделичкайки я между ребрата. Двамата никога не се бяха забавлявали толкова истински. Свинете се бяха скупчили в единия ъгъл и ги гледаха.
Изведнъж, докато двамата се опитваха яростно да открият най-гъделивите си места, върху главите им се изсипаха кофи с вода. Вдигнаха очи. Получиха нови кофи с вода.
Веднага щом калта бе измита от тях, двамата се накиснаха отново в нея. Покрити с пепел стражи ги извлякоха за ръцете и ги държаха на мушка, докато бъдат измити отново. Зед надзърна към Ан. Тя му отвърна с поглед. Беше невероятно смешна, надничаща между струйките мръсотия, стичаща се по лицето й. Той се изкикоти и й направи гримаса. Ан също се изкикоти и му отвърна с друга. Мъжете закрещяха.
Зед запухтя, опитвайки се да овладее пристъпите на смях. Стражите ги блъснаха напред, подпирайки копия в гърбовете им. Това му заприлича на гъделичкането и двамата отново избухнаха в смях. Сякаш смехът им, веднъж освободен, заживя собствен живот. След като така или иначе ще бъдат принесени в жертва, какво значение има? Може пък да се окаже, че се смеят за последен път.