Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Храмът на ветровете
Храмът на ветровете - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Храмът на ветровете

Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:

Храмът на ветровете
1 ... 180 181 182 183 184 185 186 187 188 ... 313
Перейти на страницу:

— Шота, знам, че говориш истината, но как е възможно да предам Ричард? Повярвай ми — бих умряла, преди да сторя такова нещо. Сърцето ми няма да го допусне. Не бих могла.

Шота приглади роклята си.

— Мисли, Майко Изповедник, и ще видиш, че грешиш, също както ти показах, че грешиш, като си мислиш, че не мога да те нараня.

— Как? Как бих могла да направя подобно нещо, като знам, че съществото ми не може да го позволи?

Шота въздъхна търпеливо.

— Не е изобщо толкова трудно, както ти се струва. Ами ако, да речем, знаеше, че има един-единствен начин да спасиш живота му — и този начин е да го предадеш, като с това изгубиш любовта му? Би ли пожертвала любовта му, за да спасиш живота му? Кажи ми честно.

Калан преглътна буцата в гърлото си.

— Да. Ако това ще спаси живота му, бих го предала.

— Ето, виждаш ли, че не е толкова невъзможно, колкото си мислеше.

— Сигурно — едва промълви Калан. Зачовърка някак ви трохички по масата. — Шота, защо е всичко това? Защо бъдещето казва, че Ричард ще се ожени за Надин, аз ще взема друг? Не може да няма причина. Това е против — всичко, което желаем ние двамата, така че сигурно има някаква сила, която насочва събитията натам.

Шота се замисли за миг, после каза:

— Храмът на ветровете преследва Ричард. В това имат пръст духовете.

Калан отпусна уморено лицето си в длани.

— Казала си на Надин: „Нека духовете се смилят над него.“ Какво си имала предвид?

— В отвъдния свят има не само добри духове. Духовете — добри и лоши — имат пръст в това.

На Калан не й се говореше повече. Беше твърде болезнено да обсъжда разрухата на всичките си мечти и надежди.

— Защо? — промълви тя.

— Чумата.

Калан вдигна глава.

— Какво?

— Свързано е с чумата и с магическото нещо, което Джаганг е откраднал от Храма на ветровете.

— Искаш да кажеш, че е възможно това по някакъв начин да е свързано с опита да се открие магия срещу чумата?

— Така ми се струва — най-накрая каза вещицата. — Двамата с Ричард отчаяно търсите начин да спрете епидемията и да спасите живота на огромен брой хора. Виждам в бъдещето, че и двамата ще се ожените за други. За какво друго ще сте готови на подобна жертва?

— Но защо е необходимо…?

— Искаш нещо, което не мога да ти дам. Не мога да променя каквото ще бъде, нито пък знам причината да се случи. Принудени сме да се съобразяваме с възможните събития. Мисли. Ако единственият начин да спасим онези хора от смърт в огнената буря на чумата е Ричард и ти да пожертвате съвместния си живот, тогава, кажи ми, готови ли сте да докажете волята си да защитавате живота на хората с цената на собствените си животи?

Калан отпусна треперещи пръсти в скута си под масата. Беше видяла болката в очите на Ричард, когато бе станал свидетел на смъртта на момчето. Познаваше собствената си болка. И двамата бяха посетили невинни, болни деца, които щяха да умрат. Колко ли щяха да са?

Никога нямаше да може да живее в съгласие със себе си, ако единственият начин да ги спаси е да пожертва любовта си, а тя откаже да го стори.

— Нима можем да не го направим? Дори това да ни убие, как можем да не го направим? Но защо добрите духове искат такава цена?

Калан изведнъж си спомни как духът на Дена пое белега на Пазителя, поставен върху Ричард, върху себе си, избирайки по собствена воля вечните мъчения в ръцете на Пазителя в името на свободата на Ричард. Това, че се оказа, че Дена няма да бъде сполетяна от такава съдба, нямаше значение. Тя бе готова да я приеме и пожертва душата си за онзи, когото обича.

Клоните на близкото кленово дърво се полюшваха на лекия бриз. Калан чуваше плющенето на знамената върху кулите на двореца на Шота. Въздухът миришеше на пролет. Тревите бяха свежи, зелени. Наоколо животът започваше да се възражда.

Сърцето на Калан сякаш се бе превърнало в мъртва пепел.

— Тогава ще ти кажа още нещо — каза Шота, сякаш от много далеч.

Калан я чуваше, сякаш застанала на дъното на кладенец, пълен с отчаяние.

— Не си чула последното съобщение на ветровете. Ще получиш и него и ще е свързано с луната. Ще води след себе си последици. Не го пренебрегвай, нито заобикаляй. Бъдещето ти, бъдещето на Ричард, както и на всички онези невинни хора, ще зависи от това. И двамата трябва да използвате всичко, което сте научили, за да разберете предоставения ви шанс.

— Шанс ли? Шанс за какво?

Погледът на Шота прикова Калан към себе си.

— Шанс да изпълните най-съкровеното си задължение. Шанс да спасите всички онези невинни животи, кои то очакват от вас да направите онова, което те не биха могли.

— Кога ще стане това?

1 ... 180 181 182 183 184 185 186 187 188 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)