Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Вместо да се тюхка за проявената глупост, Калан реши да се съсредоточи върху конкретните проблеми.
— Трябва да се изнасяме незабавно и експедитивно.
Генералът изрази съгласието си с кимане.
— Можем да се върнем на предишните си планове — да се разпръснем и да се изпокрием в планината.
Прокара пръсти през русата си коса. Обърканият му жест най—неочаквано припомни на Калан за Ричард.
— Но ако направим това, ще трябва да изоставим тук по—голямата част от припасите си. През зимата, останали без храна и продоволствия, хората ни няма да изкарат дълго в планината. Дали ще умреш в боя или от глад и студ — все си толкова мъртъв.
— Разединени, ще се превърнем в лесна плячка — съгласи се Калан. — Това трябва да е последният ни ход.
Може би ще ни свърши работа по—късно, но не и сега. За момента трябва да сме единни, ако искаме да надвием зимата — и ако сме решени да не допуснем Ордена да осъществи плановете си.
— Не бива да ги пускаме безпрепятствено да се доберат до някой град. Така не само ще има кървава баня, но ако попаднат в правилния град, няма да можем да ги изместим от там. — Генералът поклати глава. — Всичко ще свърши с краха на надеждите ни за прогонването им обратно в Стария свят.
Калан махна с ръка през рамо.
— Ами онази долина, за която говорехме? Високата просека е тясна — може да се охранява от двама души с куче, дето се казва.
— И аз за това си мислех — обади се генералът. — Така армията остава цяла, а Орденът е принуден да се съобразява с нашите правила, вместо да крои планове за завземане на градове. Ако се опитат да ни заобиколят и да проникнат в Средната земя, има лесни северни пътища извън долината, откъдето можем да ударим. Очакваме подкрепления, можем да поискаме още хора. Трябва само да останем заедно, за да отблъскваме набезите на Ордена, докато пристигнат подкрепленията.
— Тогава какво чакаме? — попита Вирна. — Да вървим.
Той я изгледа притеснено.
— Проблемът сега е, че ако искаме да проникнем в долината, преди Орденът да ни е нападнал, времето ни е малко. Просеката е прекалено тясна, за да могат, да се движат каруци. Конете ще се справят, но не и каруците — трябва да ги разтоварим. По—голямата част от оборудване то ни е направено така, че да се разглобява лесно. Нещата, които са неразглобяеми, ще трябва да изоставим. Самата подготовка няма да отнеме много време, но прекарването на хората и багажа през тясната просека ще стане по—бавно — особено в тъмното.
— Ако войниците се движат в колона, факлите вършат добра работа — предложи Ейди — Човек трябва само да следва онзи пред него, а това става лесно дори при липса на много светлина.
Калан си спомни светещия прах на Зед, който бе използвала.
— Родените с дарбата могат да оставят светеща ивица за ориентир.
— Това би помогнало — намеси се и генералът. — Но — основният проблем си остава. Докато хората ни се опитват да прекарат през просеката целия багаж и съоръженията, Орденът вече ще е тук. Ще бъдем принудени да влезем в битка и да отстъпваме към просеката едновременно. Оттеглянето изисква способност да се движиш по—бързо от врага или поне да го държиш на разстояние, докато отстъпваш. А просеката не осигурява условия за подобно нещо.
— И преди сме правили подобни неща — възпротиви се Вирна. — Това не е първата им атака.
— Права си — Той посочи наляво. — Можем да опитаме да се изтеглим през онази долина, но в тъмното и под атаката на Ордена, мисля, че би било грешка. Този път проблемът е в тъмнината. Те ще продължат да прииждат. През деня бихме могли да изградим защитни точки.
През нощта това е невъзможно.
— Вече имаме изградени защитни точки — намеси се и Кара. — Можем да останем тук и да посрещнем удара им.
Генерал Мейферт прехапа долната си устна.
— Това бе първото, за което си помислих, Кара, и все още съм склонен да не го отхвърлям. Но не ми се ще да пропиляваме шансовете си в директен бой, не и през нощта, когато ни напада толкова многочислена армия. В тъмното няма да можем да използваме стрелците. Няма да виждаме точния брой и движенията на врага, а следователно няма да можем да реагираме адекватно. Проблемът е в многочислеността им — те са почти безчет. Ние сме малко. Не разполагаме с достатъчно родени с дарбата, за да можем да предвидим всякакъв род проблеми — а при война винаги се оказва, че те сполетява онова, което най—малко си очаквал. В тъмното врагът може да се промъкне през някоя дупка в защитата, да ни обгради, а ние дори да не разберем какво става, докато не е станало твърде късно.
При поставените на масата проблеми всички притихнаха.
— Съгласна съм — каза след малко Калан. — Просеката е единственият ни шанс да не загубим основната битка тази нощ — а заедно с нея и огромен брой от хората си.