Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Тежкото платнище повали Калан на земята. Нямаше за какво да се хване, докато палатката се въртеше и я повличаше със себе си. Земята край главата й се тресеше от удари на копита.
Усети мирис на газ за лампа. Изведнъж платнището пламна със съсък. Нищо не се виждаше. Беше в капан — увита в дърпаната през полето палатка.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Здраво увита в твърдото платнище, Калан не виждаше нищо. Затъкваше се и се давеше в гъстата, изгаряща смрад, изпепеляваща дробовете й. Задърпа яростно платнището, опитвайки се да се освободи, но докато подскачаше и се подмяташе по земята, не можеше да направи нищо. Жегата на пълзящи към лицето й пламъци я хвърляше в паника. Забравила умората, започна да рита и да се мята яростно, да се бори за всяка глътка въздух.
— Къде си!
Беше гласът на Кара. Звучеше отблизо, сякаш Морещицата също бе увита в горящото платнище и самата тя отчаяно се бореше за живота си. Кара бе достатъчно умна, за да не повика Калан по име или по титла пред врага. За щастие Вирна също прояви съобразителност.
— Тук! — отвърна в отговор Калан.
Мечът на Калан бе в капан, притиснат до краката й от стегнатото платнище. Успя да измъкне ръката си и да докопа ножа в колана си. Извади го. Трябваше да извърне лице, за да го предпази от горящите пламъци. Непрогледната димна завеса бе ужасяваща.
Събрала цялата си сила и ярост, Калан замахна с ножа и проби платнището. Точно в този момент палатката се удари в нещо и всички отхвръкнаха във въздуха. Тежкото приземяване я остави без дъх. Вдиша задушаваща глътка възкисел въздух. Отново замахна с ножа към тежкото платнище и направи прорез. В следващия миг всичко избухна в пламъци. Изкрещя към Кара: — Не мога …
Палатката посрещна нещо твърдо. Рамото на Калан се удари в ствол на дърво или нещо подобно и Калан прелетя от другата му страна. Ако не носеше стегнатата си метална ризница, ударът със сигурност щеше да й счупи рамото. Стоварила се тежко от другата страна на дървото, Калан най—сетне бе свободна и лежеше в снега. Простря ръце встрани, за да не се търкаля.
Забеляза генерал Мейферт да протяга ръка, да докопва за ризницата и да сваля от коня нападателя, влачил палатката. Погледнаха го чифт очи, скрити в джунгла от дълги, къдрави, мазни коси. Беше едър мъжага, потънал в наметала и кожи, навлечени върху ризница. В устата му липсваше един горен зъб. Когато се хвърли срещу генерала, остана и без глава.
Огромните коне на вражеските войници сякаш нямаха край. Изливаха се върху Д’Харанците като буен водопад, осуетявайки всичките им планове за защита или бягство. Един от бойните коне се насочи към Калан, ездачът се бе навел напред, развял бухалка в ръка. Калан прибра в ножницата и меча, и ножа си. Сграбчи копието от ръцете на мъжа, който бе влачил палатката. Издигна нагоре дългото оръжие и го завъртя точно навреме, за да забие тъпата му част в заледения коловоз пред нея и да остави препускащото животно само да се наниже на острието.
Докато ухиленият войник на Ордена скачаше от олюляващия се кон, в свободната му ръка се появи меч. Калан не се поколеба. Още докато онзи се изправяше на крака, тя се завъртя, извадила своя меч и стовари мощен удар върху лявата част на лицето му.
Без да спре да си поеме дъх, се шмугна под краката на друг приближаващ кон, за да забие острието на меча си в мига, в който ездачът се канеше да я прониже със своето. Отскочи от другата страна и прониза ездача в крака до кокал, преди да се извърне тъкмо навреме, за да забие меча си до дръжката в гърдите на друг кон, който се бе приближил с намерения да я прикове към първия. Щом животното отстъпи назад с див вик, Калан освободи меча си и отскочи встрани секунда преди огромното туловище на коня да се строполи отгоре й. Кракът на ездача бе в капан, а тялото му в някак неудобна за отбрана позиция. Калан не пропусна отдалата й се възможност.
За момент теренът се оказа чист и Калан можа да се добере до палатката, където генералът, паднал на колене, раздираше пихтията от платнища и въжета. Приближаващата вражеска кавалерия заплашваше да стъпче Вирна, Ейди и Кара, които все още бяха в капана на някогашната палатка. Добре поне, че огънят бе потушен.
Калан се притече на помощ на генерала и се зае да разсича и раздира платнището. Най—сетне успяха да освободят Ейди и Вирна. Двете жени се оказаха увити заедно, почти прегърнати. Главата на Ейди кървеше, но отклони опитите на Калан да й се притече на помощ. Вирна се подаде от пашкула и се изправи на крака, все още замаяна от дивото препускане.