Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Калан помогна на Ейди да стане. Раната й не изглеждаше сериозна. Генерал Мейферт продължаваше да се бори яростно с палатката. Кара все още бе затворена вътре, но вече не се чуваше гласът й. Калан сграбчи Вирна за ръката.
— Мислех, че сигналите са били фалшиви!
— Наистина бяха фалшиви! — настоя Вирна. — Изиграха ни!
Д’Харанските защитници се впуснаха в отчаяна битка с кавалерията на Ордена. Чуваха се виковете на ранените и умиращите. Подвикваха се заповеди, даваха се указания за защита. В същото време конниците продължаваха атаката си.
Част от нападателите се заеха да подпалват каруци, палатки и провизии. Други летяха напред, премазвайки всичко по пътя си. Имаше и такива, които се движеха по двойки и помитаха опитващите се да се защитят войници.
Използваха същата тактика, с която ги бяха изненадали Д’Харанците. Правеха онова, на което ги бе научила Калан.
Един войник, навлечен в мръсни наметала и кожи, нададе боен вик и се понесе към нея, стиснал в ръка боздуган с блестящи от кръв шипове. Калан отсече ръката му с един отривист замах на меча си. Мъжът се закова на място и я изгледа онемял. Без да се колебае, тя заби острието в корема му и го завъртя мощно, преди да го извади. Мъжът се строполи в един огън и Калан моментално насочи вниманието си в друга посока. Крясъците на умиращия се сляха с всеобщата глъчка.
Калан се върна при генерал Мейферт и продължи да му помага в опитите да освободят Кара. Той най—сетне я бе открил, увита в платнища и въжета. От време на време някой от двамата трябваше да се извръща, за да отбива ударите на вражески нападатели. Калан виждаше червените ботуши на Кара да стърчат изпод платнището, но краката на Морещицата не помръдваха.
Бедрата й бяха стегнати плътно в ограничителното въже, обхождащо пода на палатката. С общи усилия Калан и генералът най—сетне успяха да разсекат дебелото въже и да разопаковат Кара. Тя се държеше за главата и стенеше. Не бе в безсъзнание, но се чувстваше замаяна и не можеше да се изправи на крака. На главата й Калан откри цицина, която обаче не кървеше.
Кара се опита да седне. Калан я подпря с ръка да лежи.
— Не ставай. Ударена си в главата. Още ти е рано да се изправяш.
Калан хвърли поглед през рамо и мярна Вирна, която се бе съсредоточила върху изтребването на императорските войници. От двете й ръце излизаха мощни вълни магия, предназначени да ги повалят от конете им, или пък сгъстен и изострен като бръснач въздух, по—наточен от всяко острие, за да ги разсече. Без да притежават дарбата и без защитата на родените с дарба техни придружители, вражеските войници бяха напълно безпомощни срещу нея.
Калан успя да привлече вниманието на Вирна и й направи знак, че има нужда от помощта й. Хвана я за наметалото и я придърпа към себе си. Трябваше да крещи в ухото й, за да надвика неистовата шумотевица.
— Погрижи се за нея, моля те. Виж какво й е нужно. Вирна кимна и се сгуши край Кара, а Калан и генералът се заеха отново с отблъскването на вражеската кавалерия. Видяха към тях да се носи в галоп войник с насочено напред копие в ръка. Генералът посрещна удара му и изненадващо скочи зад гърба му върху коня, хващайки се за седлото. Запъхтян от усилието, прониза войника дълбоко в торса. Изненаданият мъж стисна с две ръце показалото се през корема му острие. Мейферт извади меча, сграбчи мъжа за косата и го изхвърли от седлото. Веднага след това скочи на мястото му върху седлото. Калан успя да издърпа от ръцете на умиращия войник бойното копие.
Едрият Д’Харанец развихри вражеския кон срещу нападащата кавалерия, изграждайки защитна стена пред Вирна и Кара. Калан прибра меча си и започна да напада имперските коне с копието. Дори и най—добре обучените бойни коне не биха се зарадвали на острие в гърдите. Макар много хора да ги смятаха за глупави животни, конете бяха достатъчно умни, за да знаят, че за тях не е особено здравословно да тичат срещу насочено в гърдите им острие. Затова реагираха подобаващо.
При спонтанните им движения назад мнозина от ездачите не успяваха да се задържат на седлата: Някои се нараняваха, падайки върху разхвърляни по земята оръжия и остри предмети, но повечето биваха поваляни директно от неудържимата мощ на Д’Харанците.
Възкачен на огромния боен кон на Ордена, генерал Мейферт раздаваше заповеди за издигане на защитна линия. След като войниците му заеха позиции, генералът се впусна напред, ревейки допълнителни заповеди в движение. Не каза на войниците си кого да защитават, за да не издаде пред врага Калан, но те бързо разбраха какво има предвид предводителят им. Д’Харанците сграбчиха копията на врага или се втурнаха напред със своите пики в ръце и скоро на бойното поле се издигна непробиваема блестяща стена от остриета, представляваща смъртна опасност за вражеските орди.