Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Генералът я изгледа.
— Това не решава проблема как ще преминем през просеката, преди да са ни унищожили.
Калан се обърна към Вирна.
— Трябва да забавите врага, за да ни дадете време да преминем просеката.
— Какво искаш да направя?
— Използвай специалното си стъкло.
Генералът смръщи чело.
— Специалното какво?
— Едно магическо оръжие — обясни Кара. — За да ослепим нападателите.
Вирна изглеждаше като повалена от гръм.
— Но аз не съм готова. Разполагаме със съвсем малки количества. Не съм готова.
Калан се обърна към генерала:
— Какво казаха съгледвачите относно времето, с кое то разполагаме до идването на Ордена?
— Имаме не по—малко от час, най—много два. Ако не ги забавим, нямаме никакъв шанс да стигнем до долината с хората и багажа. Ако не намерим начин да ги забавим, единственото, което можем да направим, е да се насочим към хълмовете или да останем и да се бием. Не бих избрал нито едно от двете, освен ако не съм напълно отчаян.
— Ако просто побегнем към хълмовете — каза Ейди, — по—добре бъдем мъртви. Заедно бъдем живи и поне бъдем заплаха за врага. Ако се разделим, Орденът няма да пропусне да нападне и превземе градовете. Ако единственият ни избор бъде да се разделим или да останем и да се бием, по—добре да останем и да се бием. По—добре да опитаме, отколкото да умрем един по един в планината.
Калан прокара пръсти по челото си, опитвайки се да измисли разрешение на проблема. Джаганг бе променил тактиката си и бе решил да ги въвлече в нощна битка. Никога преди не го бе правил, понеже за това се плащаше прекалено висока цена. Но при толкова огромна армия явно можеше да си позволи и това. И бездруго човешкият живот не означаваше нищо за него.
— Ако трябва да се бием открито с тях тук и сега — отчаяно заключи Калан, — вероятно до утринта ще сме загубили войната.
— Съгласен съм — подкрепи я генералът. — Доколкото мога да преценя, нямаме избор. Трябва да действаме бързо и да прекараме колкото се може повече от нашите през просеката. Ще загубим всички, които не успеят да преминат преди идването на Ордена, но все ще спасим една част.
Четиримата притихнаха за миг, всеки се опитваше да осмисли ужаса на ситуацията. Трябваше да направят тежък избор — кой да остане назад и да умре. Около тях кипеше работа. Изпълняваха се задачи, гасяха се огньове, събираха се изпаднали в паника коне, лекуваха се ранени и се доубиваха малкото останали пленници. Войниците на Ордена бяха многократно превъзхождани по брой — засега. Нямаше да е задълго.
Калан мислеше трескаво. Все още не можеше да преглътне яростта си, задето се остави да бъде изиграна. Думите на Ричард отекваха в главата й: мисли за решението, не за проблема. Решението бе единственото нещо, което имаше значение в момента. Отново погледна Вирна.
— Разполагаме с още час, преди да ни нападнат. Трябва да опиташ, Вирна. Мислиш ли, че има някакъв шанс да успееш да направиш и разпръснеш това стъкло, преди врагът да ни е нападнал?
— Ще направя всичко възможно, имаш думата ми. Бих искала да ти обещая нещо повече. — Тя пристъпи от крак на крак. — Ще ми трябват Сестрите, които се грижат за ранените, разбира се. Какво става с онези, които са изпратени на предните линии? Които отблъскват магията на врага? Мога ли да разчитам на някоя от тях?
— Вземи всичките — каза Калан. — Ако не успееш, всичко останало е без значение.
— В такъв случай ще ги използвам всичките — кимна Вирна. — След като това е единственият ни шанс.
— Започвай — каза Ейди на Вирна. — Иди към предните линии, отсам долината, където вятърът духа по посока на атакуващите. Аз отивам да събера Сестрите и да ги доведа при теб.
— Трябва ни стъкло — каза Вирна на генерала. — Каквото и да е стъкло. Поне няколко пълни варела.
— Веднага ще ти изпратя хора с един варел. Можем ли да ти помогнем поне в грубото натрошаване?
— Не. Все едно е дали съдържанието на варелите ще се изпотроши. Важното е процесът да се извърши от родените с дарбата. Просто ми донесете всичкото стъкло, кое то можете да намерите — това ще бъде единственото, с което бихте могли да помогнете.
Генералът й обеща да се погрижи. Вирна незабавно се запъти да изпълни задачата си. Ейди я следваше по петите.
— Ще организирам изтеглянето — обърна се генералът към Калан и се изправи. — Съгледвачите могат да от бележат пътеката. След това ще започнем с пренасянето на най—тежкия багаж.
Успееха ли, щяха да се измъкнат от лапите на Джаганг.
Калан знаеше, че ако Вирна не се справи, нямат никакви шансове. Войната щеше да приключи с първите слънчеви лъчи. Генерал Мейферт се спря и хвърли последен колеблив поглед — даде й последна възможност да промени решението си.