Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Старата чародейка махна небрежно с ръка.
— Пфу. Бъда добре. Моята глава бъде по—дебела дори от Карината.
Войниците бяха образували стоманена защитна стена. Вирна, Ейди и Калан се наведоха над Кара, без да изпускат от поглед околността, но битката непосредствено край тях като че ли бе стихнала. Дори тук—там схватките да продължаваха, при тази желязна защита четирите жени бяха в безопасност.
Генерал Мейферт най—сетне се завърна. Войниците му сториха път. Скочи от вражеския боен кон. Животното разтърси глава, сякаш да се отърси от недостойния акт да носи на гърба си противник, след което се впусна в бяг. Младият Д’Харански генерал приклекна от другата страна на Кара. Макар и останал без дъх, заговори:
— Проверих фронтовите линии. Нападението досущ прилича на нашите. Изглежда по—мащабно, отколкото е всъщност. Когато са забелязали Майката Изповедник, са събрали всичките си сили насам, така че пораженията са предимно в този отсек.
— Защо не сме ги усетили? — попита Калан. — Какво е станало със сигнализацията?
— Не съм сигурен. — Той поклати глава, все още опитвайки се да си поеме дъх. — Зед е на мнение, че са научили кодовете ни и че когато сме дали сигнал за предупреждение, сигурно са използвали Субстрактивна магия, за да променят магията, втъкана в звука, която подсказва на Сестрите от нашия лагер, че алармата е действителна.
Калан въздъхна гневно. Нещата си идваха на мястото.
— Ето защо получавахме толкова много фалшиви сигнали. Опитвали са се да ни накарат да свикнем с тях, за да могат, когато нападнат наистина, да не обърнем внимание, като се заблуждаваме, че собствените ни сигнали са просто поредният фалшив сигнал на врага.
— Сигурно сте права. — Той отчаяно стисна юмруци.
Сведе поглед и видя намръщената насреща му Кара. — Как си, Кара? Толкова се бях … искам да кажа, мислехме, че си пострадала сериозно.
— Не — отвърна тя, обхождайки с леден поглед Вирна и Калан, които я държаха прилепена до земята. Небрежно скръсти глезени. — Просто си помислих, че ще се справите и без мен, и реших да подремна.
Генерал Мейферт й се усмихна бързо и веднага се обърна към Калан, вече сериозен.
— Нещата отиват на зле. Кавалеристката атака беше само за отвличане на вниманието. Надявали са се да ви заловят, Майко Изповедник, но главната им цел е била да ни заблудят, че е просто локално нападение.
Калан усети как се вкочанява от ужас.
— Значи се започва, така ли?
Той кимна.
— Идват насам в пълен състав. Все още са далеч, но сте права — започва се. Това нападение бе просто за да всее объркване в редиците ни и да ни отклони вниманието.
Калан го гледаше с невярващ поглед. Орденът никога не бе нападал преди изгрев слънце. Перспективата за нападение от стотици хиляди срещу стотици хиляди в мрака бе ужасяваща.
— Сменили са тактиката си — прошепна Калан на с бе си. — Той схваща бързо. Мислех си, че съм го преметнала, но всъщност изиграната съм аз.
— Какво си мърмориш? — попита Кара, сключила пръсти на корема си.
— Джаганг. Разчитал е да не се подведа по войските, движещи се в кръг. Искал е да си мисля, че съм го надиграла. Направиме на глупачка.
Кара смръщи чело.
— Какво?
Калан почувства как коленете й омекват. Притисна длан в челото си, разкрила ужасяващата истина.
— Джаганг е искал да си мисля, че съм разкрила плановете му, за да се правим, че играем по неговите правила и да изпратим части където трябва. Вероятно се е досетил, че ако се оттегли, няма да ги изпратим, а ще ги използваме за подкрепление тук, при реалната му атака. Е, не че се е притеснявал особено и при такова състояние на нещата. Но въпреки всичко е решил да промени тактиката си. Изчакал е избраните части да напуснат лагера ни и е нападнал преди те да са стигнали по местоназначение, докато сме в намален състав.
— Искаш да кажеш — обади се Кара, — че през цялото време, докато си говорила с него, преструвайки се, че — вярваш, че той премества частите си на север, той е знаел че се преструваш?
— Опасявам се, че е било точно така. Надхитри ме.
— Може би да, а може би не — обади се генерал Мейферт. — Още не е успял. Не бива да допускаме да осъществи плановете си. Можем да изтеглим войската, преди да ни нападнат.
— Не бихме ли могли да призовем обратно войниците, които изпратихме в долината? — попита Вирна. — Те не са малко.
— Вече минаха часове, откакто са тръгнали по обиколните маршрути към местоназначението си — отвърна генерал Мейферт. — Няма да успеят да се върнат в лагера тази нощ.