Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Действай! — заповяда му Калан. — Кара, чака ни работа.
ВТОРА ЧАСТ
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Калан закова коня си на място. Усети как кръвта се качва в главата й.
— Какво правиш? — попита я Кара, щом Калан прехвърли крак през врата на коня и скочи на земята.
Луната осветяваше дантела от тънки облаци, които плавно се носеха по небето, и разкриваше спокойствието на околността.
Тънкият пласт сняг привличаше светлината и вечерта изглеждаше по—светла, отколкото би била без сняг.
Калан посочи малката фигурка, която току—що бе различила на слабата светлина. Мършавото момиченце, не повече от десетгодишно, се бе надвесило над един варел и бъркаше вътре с метален кол, за да разтроши стъклото на дъното му. Веднага щом стъпи на земята, Калан подаде юздите на коня си на Кара.
Запъти се към Сестрите, съсредоточени над работата си в снега. Бяха над сто, всички застанали с гръб към вятъра, погълнати от това, което вършеха. Много от тях се бяха загърнали с наметалата си, образувайки малки палатки около себе си.
Калан се приближи към Вирна, хвана я под мишниците и я изправи. Без да забравя нито за миг сериозността на работата, която се вършеше наоколо й, Калан успя да запази гласа си тих, макар да не можеше да потуши острите нотки в тона си:
— Вирна, какво прави тук Холи?
Вирна плъзна поглед над главите на десетина наклякали покрай дълга греда Сестри, застанали с гръб към вятъра, които внимателно стриваха стъкло в хаванчета. Върху лицето на всяка от тях бе изписано пълно съсредоточаване. Инцидентът с ослепяването на една от Сестрите бе станал, когато вятърът бе обърнал посоката си. Това можеше да се повтори във всеки един миг, макар че с падането на здрача вятърът бе установил по—стабилно посоката си.
Холи се бе увила в доста по—голямо наметало. Докато вдигаше и пускаше металния кол във варела, поставен встрани от опасните действия на Сестрите, на лицето й бе изписана концентрация. Калан забеляза, че колът в ръцете й сияе в зеленикаво.
— Помага, Майко Изповедник.
— Та тя е само дете!
Вирна посочи в мрака, където Калан не бе погледнала:
— Както и Хелън и Валъри.
Калан стисна носа си между палеца и показалеца и вдиша дълбоко.
— Що за лудост е това да използваш деца, за да ти помагат … да ослепяваш хора?
Вирна огледа работещите край нея жени. Хвана Калан за ръка и я отведе встрани, където другите нямаше да я чуят. Когато прецени, че разстоянието е достатъчно, спря и скръсти ръце на гърдите си. На лицето й се изписа тъй естественото за нея непоколебимо изражение.
— Калан, Холи може да е дете, но освен това е родена с дарбата. Освен това далеч не е глупава. Това важи и за Хелън и Валъри. За малкото си години Холи е видяла повече, отколкото обикновен човек вижда през целия си живот. Тя прекрасно знае какво става тази вечер, какво означава предстоящата атака и какво ще последва. Беше ужасена — както и всички деца.
— И ти я доведе в предната линия — където опасност та е най—голяма?
— А какво трябваше да направя? Да я пратя някъде, където за нея да се грижат войниците? Нима искаш от мен да я оставя сама в подобен момент, за да се побърка от страх?
— Но това е…
Тя притежава дарбата. Колкото и ужасена да изглежда, по—добре да се чувства полезна. Това важи и за другите. Тя трябва да е при Сестрите, защото те я разбират и познават способностите й — нещо, което обикновените хора не могат. Нима си забравила усещането да си в компанията на други Изповедници, които знаят точно как се чувстваш в дадена ситуация?
Калан си спомняше, но не каза нищо.
— Сестрите са единственото семейство, което й е останало сега. Тук Холи не е сама, не се страхува. Е, може би още изпитва ужас, но същевременно с това се чувства полезна, помага ни и по този начин страхът й е съсредоточен в някакво усилие, което й помага да преодолее източника на чувствата й.
Калан все още изглеждаше ядосана.
— Вирна, тя е дете.
— И на теб ти се наложи да убиеш дете днес. Разбирам това. Но не бива да допускаш ужасните събития, които предстоят, да се стоварят върху Холи отсега. Да, наистина, тя помага в изграждането на нещо ужасно, но просто така стоят нещата. Може би тази нощ тя ще умре заедно с всички нас. Можеш ли да си представиш какво ще направят с нея онези чудовища, преди да я убият? Добре поне, че това не може да си представи малката й главица. И бездруго разбира достатъчно, за да я е страх. Ако бе поискала да се скрие някъде, щях да й позволя, но тя има право на избор — ако реши да го използва, — да участва в собственото си спасяване. Тя притежава дарбата и може да я използва, като участва в най—простата част от процеса. Тя самата ме помоли да й позволя да помага.