Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Предвид внезапните обрати на съдбата не смятам за целесъобразно да чакаме Брат Нарев. Той сигурно си има достатъчно работа с нашествениците. Ако Майката Изповедник и Ричард Рал са в Ейдиндрил, не бива да чакаме; трябва да предприемем атака и да ги смажем.
Дженсън положи длан върху ръката на Себастиан.
— Сега разбирам какво си имал предвид. При първата ни среща ти ми каза, че Господарят Рал е предприел завоевателен поход срещу страната ти. Ето какво е целял — Алтур’Ранг.
Себастиан я погледна.
— Ами ако не е в Ейдиндрил. Може да се окаже, че все още е на юг, Джен, в Стария свят. Не бива да го забравяш. Не искам да залагаш прекалено много на предстоящото влизане в Ейдиндрил, а после изведнъж да се разочароваш.
— Надявам се, че е тук и че скоро всичко ще свърши. Както каза Негово сиятелство за нападението над Ейдиндрил, нямаме какво да губим. Не залагам на това, че ще го намеря там. Ако не е в Ейдиндрил, пак мога да получа помощта, на която се надявах.
— И каква е тя? — попита Джаганг.
Себастиан отговори вместо нея.
— Казах и че Сестрите могат да и помогнат с магия, за да премине незабелязана покрай охраната на Господаря Рал и да може да действа.
— Тогава наистина нямаш какво да губиш. Ако е в Ейдиндрил, ще бъде твой — Джаганг взе с два пръста маслината, която досега бе търкалял по масата, и я пусна в устата си. — Ако не, Сестрите ще бъдат на твое разположение. Те ще удовлетворят всяко твое желание. Само поискай нещо и ще го имаш — можеш да разчиташ на думата ми.
Мрачните му очи бяха смразяващо сериозни. Навън изтрещя гръм. Дъждът се усилваше. Светкавиците озаряваха шатрата с призрачни сияния, на фона на които пламъкът на свещите изглеждаше унил и недостатъчен. С угасването на светкавицата ги обгърна полумрак. Зачакаха да удари гърмът.
— Нужно ми е само заклинание, което да заблуди охраната на Господаря Рал, за да мога да се промъкна незабелязано до него — каза Дженсън, след като всичко утихна. Извади ножа от калъфа си и огледа релефната буква „Р“ , оплетена върху сребърната дръжка. — Тогава ще мога да пронижа злото му сърце. С този нож — неговия нож. Себастиан ми обясни колко е важно да умееш да си служиш с оръжието на врага.
— Мъдри думи. Това е основен наш принцип. С помощта на Създателя той ще ни отведе към победа. Остава да се надяваме, че Ричард Рал и Майката Изповедник са в Ейдиндрил и ще имаме възможност да действаме според плана си. Най-сетне ще изкореним магията и човечеството ще заживее спокойно, според повелите на Създателя.
Дженсън и Себастиан кимнаха в знак на съгласие.
— Ако ги хванем в Ейдиндрил — допълни Джаганг, гледайки ги в очите, — ти обещавам именно ти да пронижеш сърцето на Ричард Рал, за да може майка ти най-сетне да почива в мир.
— Благодаря ви — прошепна Дженсън развълнувано.
Джаганг не я попита как възнамерява да го постигне. Може би убедеността и внушаваше усещането, че е премислила всичко и че в плана и има неща, които е запазила за себе си. Че има някакво особено предимство, благодарение на което ще успее да се справи.
Наистина имаше неща, които тя не сподели с императора, както не бе споделила и със Себастиан.
Дженсън бе обмисляла този въпрос от всички страни и възможни гледни точки. Всъщност целият и живот бе посветен на него. Но преди мислите и се въртяха предимно около това колко нерешим е проблемът и, беше убедена, че рано или късно Господарят Рал ще я залови и ще започне истинският и кошмар.
Никога не се бе отдалечавала от тези свои проблеми. Сега, след запознанството и със Себастиан и смъртта на майка и, събитията се бяха завъртели с шеметна бързина. Случилото се и помогна да си изгради една по-цялостна картина, в която да вникне по-дълбоко. Въпросите започваха да получават своите отговори. Отговори, които от позицията на времето и се струваха безкрайно простички. Някъде дълбоко в себе си бе убедена, че е била длъжна да ги знае още много отдавна.
Постепенно започваше да се откъсва от проблема. И да мисли за разрешението му.
Алтея много и помогна. Както се оказа, дори повече, отколкото самата чародейка съзнаваше. Чародейка със силата на Алтея не би останала толкова години да живее в затвор, ако историите за чудовищата в блатото не бяха истина. Змията бе нещо друго. Според Фридрих тя си беше най-обикновена змия.
Докато другите чудовища са сътворени от магия.
Те можеха да държат заключена в затвор дори чародейка с дарбата на Алтея. Фридрих твърдеше, че никой, дори той, не може да мине по задната пътека. Том я уверяваше, че никой не се е опитвал да мине оттам, или поне никой не се е върнал, за да разкаже на другите. Пак заради тварите, обитаващи блатото, хората не ходеха и на ливадата горе. Тези същества бяха истински и смъртоносни. Всички факти — с изключение на един — подкрепяха това твърдение.